Снимка: martijn1879

Отиваме в Керамоти, Гърция…

Защото всяко надарено дете,
дори и да не е прекалено надарено извисено,
даже хич да не е надарено извисено
има право на почивни дни.
Защото всяко надарено дете,
дори и да не е прекалено надарено извисено
даже хич да не е надарено извисено,
има право да иде в Керамоти.

А когато се върнем, ще ви разкажа какво ще се случи с блога ми

… или какво се случва с Петър Събев и блога му!

Завърнах се. Снимката, която виждате по-горе е от о. Тасос – без каквато и да било редакция… Сами можете да си представите каква приказка беше в Гърция…

В случай, че не сте разбрали, обявявам го официално:

На

официално се разделям с ергенския живот, а Биляна Колева ще стане Биляна Събева

1. Мигриране на psabev.blogspot.com към WordPress – предполагам, че ще стане с експортиране в XML и импортиране на всичко след това, но не съм сигурен дали ще се запазят коментари, чернови и други.
2. Експортиране на bilyana.net в XML – това очаквам да е по-лесната част.
3. Merge на постовете от двата блога - тук ми е тотално „тъмна Индия“ – какво става с категории, тагове, имена; как се променят датите; как се знае коя статия от кого е писана…
4. Вдигане на нов блог - съответно, с нов дизайн, нови категории и т. н., но със старите постове.
5. Редактиране на всички постове в новия блог - почти 1000 поста ще трябва да бъдат с нови категории и тагове.
6. Пренасочване на всички стари постове от psabev.blogspot.com и bilyana.net към новия блог - на bilyana.net това ще е сравнително лесно, тъй като сървърът е моя. Как обаче да се променят близо 900 поста в моя блог, така че да сочат към новите си места, остава загадка – аз освен за ръчна смяна, за друго не се сещам.
7. Официално обявяване на новия блог и почерпка на хората, които са помогнали за миграцията…

Както може би се досещате, всичко това няма да е лесна работа, още повече, когато човек подготвя сватба… Ето защо, известно време няма да пиша в блога. Но след това ще наваксам

Сега очаквам коментарите на всички geek-ове, които са имали подобни на моите премеждия по точките по-горе! Предварително благодаря.

Министър-председателите на България и Гърция Бойко Борисов и Георгиос Папандреу откриха днес новия ГКПП Златоград-Ксанти на българо-гръцката граница. Това е първият пункт, който свързва област Смолян с гръцката част на Родопите. Новият пункт се открива само седмица след подписването на двустранно споразумение между България и Гърция. Очакванията от двете страни на границата са, че отварянето на пътя Златоград-Ксанти ще даде нов тласък за развитие на икономиката и туризма.

Източник: Deutsche Welle

С Биляна, тъста, тъщата и още две коли народ решихме да изпробваме новия ГКПП Златоград-Ксанти (ГКПП = Граничен контролно-пропусквателен пункт). От Пловдив до Златоград се стига за 3 часа спокойно каране, даже с една-две почивки. Освен ако не сте от Смолянска област, препоръчвам ви да минете през Кърджали и Джебел вместо през Чепеларе. Макар с 20 км по-дълъг, пътят е по-хубав и с много по-малко завои…

Препоръчвам ви и да си останете при вкусните родопски манджи в Златоград и да не преминавате границата. Но ако все пак сте решили да ходите в Гърция, нека ви предупредя:

• Митничарите работят като вчерашни… Може би поради факта, че минахме границата един ден след като откриха пункта и наистина си бяха „вчерашни“. Все пак, скорост от 15-20 мин. на автомобил си е доста бавна – предполага се, че момчетата предварително са били обучени как се проверяват лични карти, как се проверяват автомобили, как се натиска Enter и т. н. Надявам се, че с времето ще се отракат и ще поемат по-голям трафик.
• Камиони не се допускат до този граничен пункт. За това си има конкретна причина и може да я видите веднага:

Пътят е стръмен, тесен и ужасно криволичещ. Минете ли от тук, проходът Троян-Кърнаре ще ви изглежда като детска игра. Разминаването на две коли е трудно и обикновено се налага да стъпят в банкета. Изпреварването е почти невъзможно, особено ако изпреварваният не прояви неистово желание да се свие на няколко сантиметра от скалата, за да пусне изпреварващия, който от своя страна е на няколко сантиметра от мантинелата. Гръцките Родопи са много по-високи, а наклонът им е силно променлив. Всъщност, вижте сами! Този път е двупосочен:

Пътни табелки почти няма, а никоя GPS карта все още няма информация за този път. Въпреки това без GPS сте тотално изгубени, така че ви съветвам да си вземете подробна карта на Гърция. City Navigator е много зле, така че препоръчвам да ползвате Auto Drive Hellas.

Колкото до селата и паланките, на места изглеждат по-мизерни и от тези в България. По-голямата част от населението и тук, както и в Кърджалийско са мохамедани. Много неща са същите, сякаш хората не са били разделяни от граница с години.

Самият Ксанти е най-ужасният гръцки град, в който съм бил. Градът има едва 50 000 души, но трафикът му е по-зле от софийският. Има само тесни еднопосочни улички, подобни на Капанът в Пловдив, няма никакви места за паркиране, а тротоарите са толкова тесни, че хората често вървят настрани, за да се разминат с автомобилите. Няма кой знае какво да си напазарувате… Поради гореописаните причини, по-добре тръгнете с малък градски автомобил, отколкото с огромен широк джип. Старият град на Ксанти е може би единственото по-романтично място, но както казах, без GPS с подробна карта сте тотално изгубени…

Лично аз или бих си останал при вкусните родопски специалитети в Златоград, или пък бих минал през някой от другите ГКПП, освен ако не ме е хванала екстремистката вълна за пълзене по планини и тесни гръцки улички.

И накрая: три позитивни неща от екскурзията:

• Широката магистрала E90 и морето са само на 10-тина километра от Ксанти… Може би си струва, все пак.
• В Златоград се запознахме със Спаска – майката на Виктор Калев. Невероятно мила и позитивна жена!
• В с. Кирково, Кърджалийско кварталната кръчма има wi-fi и върти хитове от края на 2009 г.
• Родопчаните са едни от най-готините българи! Сърдечни, спокойни и невероятно услужливи хора! Мюсюлмани и християни, напук на преекспонираните в медиите конфликти, живеят в хармония и си помагат едни на други…

… или какво се случи на нещастния октопод Панайотис в ръцете на Петър Събев

Ако сте си мислили, че в блога пишем само за хубавите неща в живота, грешите.

Следва история с ужасяващи кадри на насилие, жестокост и разработване на софтуер – ето защо предупреждаваме хората със слаби сърца и лица под 18 години да спрат преглеждането на поста тук.

За останалите… Ходил съм вече цели три пъти в Гърция и всеки път хвърлям обнадежден поглед към хладилниците с дълбоко замразени октоподи на сравнително добра цена. И всеки път съм се отказвал поради една причина – не знаех дали ще се справя със сготвянето на октопода. Е, реших, че е крайно време да опитам и се справих – всички си облизахме пръстите накрая. Но ако все пак имате да отбележите някои важни моменти, сериозни кулинарни грешки и т. н., направете го в коментар.

А сега – към историята. След импровизираната екскурзия до Ксанти през новия ГКПП се завърнахме с осем пипала повече – дълбоко замразения октопод с кодово име Панайотис взехме от местния Lidl. После го забравихме в един златоградски хладилник, но да не навлизам в подробности. Важното е, че в един момент се озовахме аз и Панайотис лице в… мекотелска мутра!

Има една стара програмистска мъдрост, която гласи, че съществуват 10 вида хора – такива, които разбират двоичната бройна система и такива, които не я разбират… За първия тип рецептата за приготвяне на октопод бих описал с подобен псевдокод:

$octopus = "Panaiotis";

$vegetables = "chopped tomatoes, onion, carrots, garlic, olives";

$wine = (_WHITE) or (_RED);

Create_Marinade($wine+$olive_oil+$vinegar, $vegetables, $spices);

Unpack($octopus)

for ($i=0;$i<3;$i++)

{

Put_In_Hot_Water($octopus);

sleep (120)

Put_In_Ice_Water($octopus)

sleep (120)

if ($i==1) clean($octopus);

}

remove ($octopus, $eyes);

$octopus = cut($octopus, $head+1€, _SMALL_CUT);

$octopus=$octopus-extract(turn_inside_out($head));

for ($i=0;$i<8;$i++)

{

$octopus = cut($octopus, $tentacle);

Put_In_Marinade($tentacle);

}

$head = chop_small_parts($head);

Put_In_Marinade($head);

$octopus = $head + 8*$tentacle;

Sleep (86400);

$octopus = Fry($octopus)+$lemon;

Serve($octopus);

За програмистите само ще кажа, че Garbage Collection-а след готвенето и яденето си е изцяло ваша отговорност (ако някой знае как да стане автоматично, нека се обади).

За не-програмистите следва нормална

РЕЦЕПТА

Октопод „Панайотис“

от Петър Събев

Необходими продукти:

• Средно голям октопод (около 600 г), задължително дълбоко замразен (ако е пресен, оставете го в камерата за 2-3 дни)
• Зехтин
• 3 лимона (2 за лимонов сок и един за украса)
• Зелена салата за украса (препоръчвам сорт „ЛоБи“)
• Лед (или ледено студена вода)

За маринатата:

• 200 мл бяло или червено вино
• 50 мл ябълков оцет
• 50 мл зехтин
• 2 средно големи домата, нарязани на кубчета
• 1 морков, нарязан на малки парчета
• 1 средно голяма глава лук
• 2-3 скилидки ситно нарязан чесън
• 5-6 маслини
• 2 с.л. сол (или 100 мл от саламурата на маслините)
• 2 с.л. червен пипер
• 1/2 пръчка канела (не смляна, освен ако наистина не обожавате канела)
• 2-3 коркови тапи (от истински корк, не пластмасови)
• 10 г индийско орехче
• 10 г босилек
• 6-7 зърна бахар
• 4-5 листенца дафинов лист

Начин на приготвяне:

Пригответе си две тенджери – една с вряла вода, друга – с ледено студена.

Поставете октопода както е дълбоко замразен във врящата вода на максимално силен огън – изчакайте да омекне от леда и задръжте във водата още 2 минути. Извадете го и го поставете в ледена вода за 2 минути.

Извадете октопода и подменете водата в двете тенджери.

Измийте октопода обилно, особено пипалата – внимавайте за заклещили се дребни камъчета, песъчинки и др. Изрежете очите. Ако е прекалено лигав, поизстържете го. В този момент октоподът трябва да изглежда горе-долу така:

В долната част на октопода – там, където се събират пипалата има твърдо, шипоподобно тяло, с радиус около сантиметър. Отстранете го с нож или с „изстискване“, подобно на пъпка. Това всъщност е устата на октопода…

Направете малък разрез на главата, обърнете вътрешната страна навън и я почистете, така че главата да остане като празно чорапче:

Повторете процедурата с потапянето за две минути във вряла и после в ледена вода още двапъти, като последния път оставете да ври между 20 и 40 минути, като го дръжте по-малко, ако го обичате по-жилав (все пак, ако октоподът е по-голям е нужно повече време). След като извадите октопода, поставете го отново в ледена вода за 2 минути.

Отрежете пипалата максимално навътре, едно по едно. Главата (или по-скоро чорапчето) нарежете на тънки ленти, подобно на калмар. Октоподът е практически готов за консумация, но за да стане истински шедьовър, ще продължим нататък.

Време е за маринатата. Смесете всички продукти и добавете нарязания октопод, така че да се покрива от маринатата.

Ако се чудите защо ви е нужен корк – той съдържа ензим, който кара октопода да омекне.

Маринатата оставете в хладилник за 24 часа. След това октоподът изглежда така:

Загрейте зехтин в тигана и извадете всички парченца октопод от маринатата…

Изпържете в тиган до златист загар от двете страни, като поливате с лимонов сок отгоре, докато октоподът е на огъня.

Подредете и гарнирайте с лимони и салата (маслините, морковите и доматите от маринатата също стават чудесна подложка) и поднесете веднага:

Това е!

Rest in peace, Panaiotis! Остави след себе си невероятна рецепта, която ще е видяна от стотици хора. Малко октоподи могат да се похвалят с това.

Октоподите вървят страхотно със совиньон блан или узо, а ако имате път към Гърция, непременно си поръчайте една порция (6-10 евро), за да видите как ги правят южните ни съседи.

Накрая, докато си хапвате, ето някои факти за октоподите, които непременно трябва да изтъкнете, за да покажете, че не само можете да готвите октопод, ами и знаете много за тях:

• „Октопод“ идва от латински и гръцки и означава буквално „осмокрак“, по броя на пипалата му;
• Най-големият уловен октопод е тежал 272 кг, а пипалата му достигали 10 метра;
• Октоподите обикновено живеят 1-2, максимум 4 години;
• Октоподите нямат нито една кост;
• Пенисът на мъжките октоподи представлява малък израстък на третото дясно пипало, наречен хектокотилно рамо;
• Женските октоподи се грижат за малките, като раздвижват водата около тях, за да им осигуряват кислород и ги пазят от врагове;
• Октоподите имат хриле, мозък и три сърца;
• Октоподът, подобно на хамелеон, може да променя цвета си спрямо околната среда, за да остане незабележим.
• При опасност октоподът пуска облак от мастило, така че всичко около него става черно. Мастилото съдържа предимно меланин и обърква обонянието на врага. Октоподите използват мастилото си и като примамка на жертвите си понякога;
• Октоподът е хищник и се храни с риби, раци и мекотели, известни са дори случаи за октоподи, улавящи някои видове акули;
• Октоподите са едни от най-умните морски създания – интелигентни са горе-долу колкото куче;
• Οктоподите имат краткотрайна и дълготрайна памет, но краткият им живот не позволява да развият интелигентността си достатъчно – въпреки това някои октоподи симулират с пипалата си поведението на водорасли и риби, успяват да излязат от лабиринт, да разпознават форми и цветове. Регистрирани са дори случаи, в които октоподите са използвали кокосови орехи като инструменти, за да си построят дом;
• Октоподът има способност да се изстрелва на кратки разстояния с  изключителна скорост, изхвърляйки голямо количество вода, подобно на реактивен двигател;
• При смъртна опасност октоподите могат да извършат автотомия, т.е. подобно на гущеровите опашки, жертват едно от пипалата си, за да избягат;
• Октоподът усеща, пипа и вкусва чрез стотиците смукала по пипалата си – всъщност, те са около 1600;
• Октоподът като храна е добър източник на желязо, селен и цинк;
• Във Великобритания, октоподите са разглеждани като почетен вид гръбначни (??!) животни, за да се ползват със защитата на закона;
• Хавайска легенда представя октоподите като последни оцелели от извънземен вид, дошъл  на Земята преди милиони години;

Един пример за находчив октопод, използващ мидени черупки хем да изглежда по-страшен, хем да ги ползва като щит…

Снимка: Wikipedia

Тази снимка направих в сладкарница „Неделя“, гр. Русе преди около две седмици:

Държа да отбележа, че подобна цена в цяла България е висока, а в Русе направо си заслужават да им се изакаш на входа вместо в кенефа… Но да не бъда циничен. Да речем, че наистина много настоявате да ползвате тоалетната на сладкарницата. Ами по-евтино е да им станете клиент!

Ето снимка на част от менюто във въпросната сладкарница:

Значи, отивате и си поръчвате сметанка. Плащате 20 стотинки, взимате си я и гордо отивате в тоалетната. На пет пъти по-ниска цена!!!

Да не говорим че вече сте клиент на заведението и ограничението за ползване от клиенти не е ограничено със срок. Пазете си касовата бележка и си ходете до тоалетна колкото ви душа иска!

Сега сериозно – навремето Елеонора Николова, бивш кмет на Русе, беше постановила в обществените заведения да няма такса вход за тоалетните. Наясно съм, че никой не е длъжен да поддържа тоалетната на заведението си в полза роду, но пък не мисля, че трябва човек да бъде лишен от елементарни природни нужди, каквито са нуждата от малка и голяма нужда.

20 стотинки (цената на сметанка) е напълно приемлива цена. Цената на ролка тоалетна хартия. Цена, която бих платил без да се замисля, ако съм на зор и не ми се яде торта.

Да не говорим за проблемите, когато някой чужденец слезе на централна автогара в София и все още няма заветните 50 ст., за да си свърши работата… Е, сигурно и с едно евро ще го пуснат, но не е там работата.

Проблемът с тоалетните е по целия свят. Виждал съм как автобус с български туристи спира на бензиностанция в Сърбия и сръбските бензинаджии заключват вратата на тоалетната (да не говорим, че пък за да се добереш до платената тоалетна на някоя междинна спирка, се налага да платиш такса за допълнителна „перонска карта“, за да се върнеш в автобуса си).

Но да не съдим само по сърбите (и само по земя всъщност)… Ирландските измекяри от Ryanair мислеха да въведат платена тоалетна в самолетите си, какво да говорим повече.

А още през ноември 2002 г. ООН  обяви ползването на санитарни съоръжения за фундаментално човешко право.

И за да завърша оптимистично – не навсякъде е така. В България съм виждал много безплатни тоалетни. А-ха да посоча Макдоналдс за добър пример и те си заключиха тоалетните в центъра, като ги отключват само срещу касов бон… Направо се чудя дали наистина си струва да плащаш на лелка, която да пази и проверява за касовите бележки, за да те пусне вътре (т. нар. „лелкомат“) ?

И тъй като не мога да се сетя за добър пример от родината ни, ще ви покажа една снимка от Гърция, направена през август 2009 г. по време на екскурзията ни до Керамоти. Това е безплатна тоалетна, намира се точно до магистралата. Нямаше липсващи кранчета на чешмата, счупени казанчета… нямаше охрана, нямаше никакви такси, нямаше охранителни камери, нямаши графити или каквито и да било вандали… И беше по-чиста от много платени тоалетни:

Е, можело значи… А вие как мислите? Трябва ли тоалетните да са безплатни?

Пуснахме нова анкета в сайта ни, така че можете да гласувате смело веднага, или пък да изкажете мнението си в коментар.

Как да издържиш в големия, шумен град?
Да се справяш с тежката работа?

Да отмяташ набързо спешните ангажименти?

Да се измъкнеш от трафика?

И да стигнеш навреме за важна делова вечеря?

Как просто да се наслаждаваш на живота?

Пътувай до Аспровалта – Гърците са го измислили!

(Очаквайте разказ за пътуването ни до Гърция – coming soon)

Вече тийзнахме* (ах, този прекрасен старобългарски глагол), че ще пишем за разходката ни из Гърция. За друго я остане, я не остане време, но за пещерата Ангити не можем да не разкажем...
*тийзър (от англ. tease – дразня, закачам се, шегувам се): 1. предварителна реклама, без да се обявява името на продукта, за да предизвика любопитството на хората; 2. реклама, която привлича клиентите си, предизвиквайки с нещо; 3. (жарг.) привличане на вниманието преди старта на шоу, рекламна кампания или представяне на нов продукт; типичен пример за тийзър е слоганът „Това е твоят глас“, който дълго време учудваше българите, след което се появи като девиз на Мтел – доказано е, че тийзърите правят марките много по-запомнящи се.
Днешният ни пост вероятно ще е много полезен за тези от вас, коитo са планирали да отидат на море в Гърция и са решили да минат по маршрута Гоце Делчев-ГКПП „Илинден – Ексохи“-Като Неврокопи-Драма…

Само на 30-тина километра от граничния пункт и едва на 7 км встрани от главния път към Драма се намира една от най-красивите пещери, които сме виждали – Пещерата „Маара“ или Пещерата „Изворите на река Ангити“… До нея води криволичест път, почервенял от цвета на почвата наоколо.

Когато пристигнете, ще се озовете в горски пояс, обграждащ реката. Много е вероятно да усетите и аромат на скара от ресторанта, чийто маси и столове са наредени буквално в реката.За качеството на храната не можем да говорим, защото така и не я опитахме. Седнахме и чакахме в продължение на половин час – оказа се, че няма менюта, няма и обявени цени, сервитьорите бяха меко казано нелюбезни (по-твърдо казано – тотално неебателни) и си тръгнахме… Държа да отбележа, че Биляна знае отлично гръцки език и е работила като екскурзовод именно в Гърция… Но ако ще и на хинди да им говорихме, пак щяха да ни отсвирят – дори сладолед не успяхме да си вземем! Нахранихме се обаче с красивата гледка на реката.

Самата река минава през центъра на град Драма, има богата история и много имена – Ангити, Ангиста, Агити, Агитис, Ангитис, Драматица, Драманица… Находки от пещерата и района около нея съдържат останки на възраст повече от 30000 г., предимно от прародителите на днешните зайци, елени, мечки, вълци, коне и дори носорози и слонове (т.е. мамути)! Намерени са и инструменти, сечива и оръжия, създадени от първобитни хора преди повече от 5000 г. Находките се пазят в археологическия музей в Драма.
За реката и района около нея е говорено много – от Херодот (V в. пр. н.е.), през първото документирано посещение на френския консул през 1831 г., та чак до Иван Вазов (и след това)… Да, Вазов:

Във успехите на века
силата най-много важи:
ней се кланя человека,
кланя й се съдбата даже!

В старини и днес е млада
тая истина лучиста –
от троянската обсада
до урата при Ангиста.

Ние вярваме в доброто,
в правото върховно тука,
вярваме и в тържеството
на куража и юмрука.

из „Ангиста“, Иван Вазов, 1918 г.

Именно по времето на Вазов реката оформя естествената граница между гърци и българи – на север от реката са били българите, а на юг – гърците. Но да се върнем на пещерата – тя е единствената благоустроена речна пещера в Гърция, а мястото, където река Ангитис излиза на повърхността изглежда така:

Всъщност реката си тече през пещерата, а своеобразният водопад се дължи на водно колело, построено в началото на XX век. До 1930 г. то е било дървено, но след това е заменено с метално, което си стои и до ден днешен (както ще видите на една от снимките по-долу).
Непосредствено до водопада е построен параклисът „Св. Константин и Елена“, който можете да посетите, докато изчаквате да се събере група (на всеки 30-60 минути според настроението на екскурзоводите).
Време е да ви кажем и малко подробности за работно време и входни такси:

Работно време:

• понеделник-събота: 10:30-17:00 през зимата, 10:30-19:00 през лятото
• неделя и официални празници: 10:00-17:30 през зимата, 10:00-19:30 през лятото

Цени на билети (към юли 2011 г.):

• Редовен билет – 7 EUR
• Деца, инвалиди, ученици и пенсионери (на възраст над 65 г.) – 4 ЕUR
• Организирани групи (над 25 души) – 2.50 EUR (2 EUR за деца)

Говорейки за инвалиди, добро впечатление ни направи, че пещерата и околността й са абсолютно достъпни за инвалиди, при това без всичко задължително да е в бетон и стомана:

В пещерата е забранено пушенето, влизането с домашни любимци, видеозаснемането и фотографията. Във връзка с последното, няма как да ви покажем много снимков материал. Ето все пак нещо, с което да добиете представа за красотата й:

Снимка: http://iyouweblog.blogspot.com/

Както може би забелязвате, пещерата е пълна със сталагмити и почти няма сталактити. Това е напълно логично – по дъното на пещерата тече река, така че няма как да се образуват. Някои от скалните образувания са наистина огромни – над 15 метра!

Всъщност проучвателните дейности в пещерата започват едва през 1978 г. от френски и гръцки спелеолози, които изследват първите 500 метра от пещерата. Точно те са благоустроени и отворени за масовия посетител от 2000 г. Иначе пещерата „Маара“ е втората по дължина в Гърция (след Дирос) с уникалната дължина от проучени 10020 метра. Предполага се, че реалната й дължина е около 12 километра. А „Маара“ на арабски означава „малка пещера“… но същата дума пък на иврит значи „вода от планината“.

Съвет: ако идвате в разгара на лятото, вземете си връхни дрехи. Температурата на въздуха в пещерата е винаги 17 градуса, а на водата – 13 градуса, но ако навън е 40, ще ви се стори буквално хладилник… Влажността на въздуха е между 90-95%, в случай, че ви интересува.

След като разгледате пещерата и ви разкажат (най-вероятно на развален английски, в случай, че Биляна не е с вас), че в нея живеят 37 животински вида, 6 от които стават познати на учените за първи път именно тук, можете да се поогледате за някой от петте вида прилепи, или пък да вперите поглед в кристално чистата вода и да мернете я рибка, я ракообразно, я видра или малко бобърче.

За финал ще отидете в залата с колелото, пред което вече имаме снимка:

Точно тук са направени разкопки и са открити древни жилища от периода на неолита (3000 г. пр. н. е.) и гореспоменатите праисторически оръжия и инструменти. Залата е достатъчно голяма за изнасяне на концерти!

В нея е изграден и иконостас, пред който си запалихме свещички за здраве и си тръгнахме доволни, убеждавайки се за пореден път, че най-впечатляващите неща се случват, когато се отклониш от главния път…

Няколко наши читатели (и особено колегата ми Мартин) поискаха да сравня София с големите градове по света. Както вече казах, използвам оцветяване на слоевете в Gооglе Мaps (чрез API), за да обособя силуетите на града:

  var stylez = [
      { featureType: „landscape“, stylers: [ { visibility: "off" } ] },{ featureType: „landscape.natural“, stylers: [ { visibility: "off" } ] },{ featureType: „landscape.man_made“, stylers: [ { hue: "#0000ff" }, { gamma: 1.65 }, { saturation: 95 }, { lightness: -54 }, { visibility: "on" } ] },{ featureType: „road“, stylers: [ { hue: "#0000ff" }, { gamma: 1.65 }, { saturation: 95 }, { lightness: -54 }, { visibility: "off" } ] },{ featureType: „poi“, stylers: [ { visibility: "off" } ] },{ featureType: „water“, stylers: [ { visibility: "off" } ] },{ featureType: „administrative“, stylers: [ { visibility: "off" } ] },{ }
      ]

Ето едно сравнение на София с Лондон, Париж, Берлин, Осло, Будапеща (само на мен ли ми изглежда голяма?), Рим (само на мен ли ми изглежда малък?), Белград, Прага, Букурещ и Атина:

За един от най-големите градове в света обаче си е нужен друг мащаб (включен е и Лонг Айлънд, защото е трудно да се разграничи къде свършва Ню Йорк – специални благодарности на Петър Енчев за корекцията):

Щеше ми се да сравня столицата ни и с други големи градове като Шанхай, Мумбай, Буенос Айрес, Москва, Карачи, Делхи, Сао Паоло, Мексико Сити, Торонто, Истанбул, Токио, Пекин и Кайро, но Google Maps още няма структурирани слоеве в тези градове и да ви покажа сравнението нагледно не е лесна работа, така че го оставяме за след няколко години.

Между другото, Google тръгва по българските улици, така че очаквайте Street View скоро да е налично и в България.

6:11 сутринта е. Отбиваме колата покрай Ихтиман и спираме за малко, посрещайки изгрева край яз. Искър. Тръгнали сме от Пловдив преди близо два часа и ни чакат още доста километри до Солун.

„Какво пък ще правите в Солун?“, чудите се. Ами същата вечер там пее любимият певец на Биляна – Янис Плутархос и след дълго обсъждане решихме да оставим Вики на баба Тони и дядо Данчо (използваме случая да им благодарим, защото и те много искаха да дойдат с нас) и да отидем хем да разгледаме града (Петър не беше ходил), хем да слушаме и Плутархос наживо (отколешна мечта на Биляна).

Зареждаме колата малко след Кресна (в Гърция горивата са по-скъпи), минаваме ГКПП-Кулата за по-малко от две минути и сме в Гърция. Почти целият път до Солун е магистрала, така че стигаме без проблеми, макар и не особено бързо. Незнайно защо, гърците са наслагали ограничения 90 км/ч и при най-малките завои по широката магистрала (които май само ние спазвахме)…

Защо ли ни е познато? Още по-странното е, че в тунелите разрешават доста по-висока скорост – 100 км/ч:

Магистралата навлиза доста навътре в града, така че бързо и лесно стигнахме до хотел „Мет“, където оставихме колата (и слава Богу, казваме си, след като опознахме трафика по-отблизо, но затова малко по-надолу).

„Мет“ е дизайнерски бизнес хотел, само на 300-400 метра от мястото на концерта (Fix Live Club), така че цената от 90 EUR/вечер определено си струва за петзвезден хотел (всъщност, цената беше по-добра от някои тризвездни хотели с външен вид на студентско общежитие), при това с паркинг, интернет и дори микробус с кожен салон, който транспортира хората от хотела до центъра и обратно на всеки час (макар че и пеш разстоянието се взима за около 25-30 мин.):

А най-големият, при това безплатен бонус, беше, че самият Плутархос се оказа в нашия хотел… Та, тъкмо сме се настанили, изкъпали, преоблекли и наточили обектива за много снимки и… виждаме Плутархос в лоби-бара. Така три от мечтите на Биляна – да го види, да говори с него и да се снимат станаха реалност за минута:

И така, в тотална еуфория отидохме да разгледаме Солун и неговия център. Още по пътя към центъра ни впечатли ужасният и неконтролиран трафик в града.

Малко факти – градът е вторият по големина в Гърция (след Атина), съществува над 2300 г. и има население около 800 000 души (и нараства). Гъстотата на населението е 7,338.8/km². Два примера, с които да си представите картинката:

1. Представете си, ако населението на Варна нарасне двойно и живее на същата площ (всъщност, май нещо подобно се получава през лятото).

2. Гъстотата на населението в София е 2,448/km². Тоест, представете си софийският трафик, ама с точно три пъти повече коли (добре, де, 2,997569 пъти, за да сме точни).

Е, сега вече разбирате защо трафикът ни впечатли толкова – ако мразите движението в София, просто не ходете в Солун с кола. Ето и още неща, на които станахме неволни свидетели – мотоциклетист по алеята за велосипеди:

„Паркиране“ със запушване на цяла улица:

Кръстовище с около 15cm място за преминаване на пешеходци (добре, че не сме с бебешка количка).

Да не забравяме и явно международното правило, че черен Мерцедес може да си спира където поиска, ако е на аварийни. Единствената разлика е, че по солунските улици има портокалови дървета (Биляна като опитен екскурзовод предупреждава, че портокалите са декоративни и не се ядат):

Шофьорите са ужасно нетолерантни и НЕ спират на пешеходните пътеки (да, по-зле са от родните!). Докато минавахме покрай Бялата кула, изнервени от трафика видяхме да интервюират един възрастен човек. И понеже много обичаме да си представяме за какво си говорят разни непознати хора (а и чакахме 10-тина минути, за да пресечем), не се сдържахме и се получи това:

Останахме с впечатление, че Солун е ужасно безконтролно място – нещо, което не е било така, докато Биляна беше екскурзовод, т.е. преди около три-четири години.

Най-фрапиращото място е пазарът.

Пълно е с помия, графити и тъмнокожи субекти, предлагащи ключодържатели и крадени iPhone, бездомни кучета (които собственикът на рибния магазин милваше със същата ръкавица, с която слага рибата в торбите на клиентите си), както и бабички, които правят нелегален алъш-вериш с цигари насред пазара:

Като цени – не видяхме нещо, което да е по-евтино в Гърция, отколкото в България, с изключение на пресните краставици от 0,90 EUR/кг.

Впечатляваща обаче е разликата в цените на гръцките дюнери (гирос). На главната улица около площад Аристотел цената беше 6,80 EUR. Само на 50 метра встрани (в пазара) цената на не по-лош дюнер беше 1,20 EUR.

И така – спираме с негативните впечатления, циганията и простотиите от Солун – време е да ви разкажем и малко хубави неща. Като начало – вече няколко пъти споменахме площад Аристотел:

Това е суперцентърът на Солун и, логично, на площада има статуя на Аристотел:

Само 100-тина метра по-надолу е кеят с морето:

Прословутата Бяла кула, използвана от османските турци като крепост и затвор, в който са лежали много български революционери и противници на османската власт, включително и Капитан Петко Войвода, затворен тук през 1863 г. През 1826 година по нареждане на султан Махмуд II в кулата масово се избиват затворници, и по това време кулата е наричана Кулата на еничарите, Камлъкуле, Кулата на кръвта и Червената кула – била е буквално покрита с кръв. През 1890 г. кулата е варосана и така се сдобива с днешното си име. В момента е музей.

Тази част на града е страхотна за „отстрелване“ на интересни кадри с чайки, гълъби, лодки, платноходки, кораби и др. Ето няколко примера:

Ако тръгнете нагоре от площад Аристотел пък, преминавате по голяма търговска улица тип бул. „Витоша“ (игнорираме мизерния пазар). Околните пресечки също са пълни с цветни магазинчета, красиви витрини, подредени стоки и огромна тълпа:

Понеже Великден наближава, а в Гърция е традиция хората да отидат с красиви, големи и изписани свещи, почти навсякъде продаваха такива:

Малко по-нагоре е античният театър:

А още малко по-високо е църквата Св. Димитър, където са и мощите на светеца. Непременно я разгледайте и отвътре.

За да се качите по-нависоко, вече ще ви е нужен транспорт (или здрави крака и повече време). Билетчета за автобус се продават по будките (0,80 EUR):

Може да си ги купите и от самия автобус (0,90 EUR), а автобусна линия 23 ви качва точно до крепостта. Този сайт ще ви е безценен помощник, ако решите да ползвате автобуси за придвижване в Солун. И така, веднъж качили се горе, може да се насладите на чудесна гледка към града:

След като се върнете, не пропускайте да посетите и църквата Св. София:

Ще ви светнем нещо – зад нея има чудесно кафене, чието име съвпада с адреса му – Zefxidos 6:

Всъщност, китните кафенета са навсякъде из града, а гърците са ненадминати откъм заведения – с кафето винаги идват вода, бисквитки, мъфини или нещо от рода, а ако си поръчате бира, получавате фъстъци или чипс. Узото – с диня!

Не видяхме и заведение с непочистена тоалетна или намусена сервитьорка, което често срещаме тук. Не видяхме и платена тоалетна – нещо, което вече сме обсъждали.

И така, връщаме се към хотела, за да се подготвим за концерта, но преди това отново малко история – гръцката бира „Фикс“ се е произвеждала дълги години в Солун, а след това дълги години не се е произвеждала. Сградата на старата фабрика е перфектно място за снимане на не един и два видеоклипа тип „Памуковите облаци“, т.е. видът й е доста хорър:

Едно от халетата обаче е преобразено и превърнато в live клуб. Може да се досетите как се казва – Fix Live Club. Точно тук бе и концертът.

Някои неща, типични за гръцките нощни клубове:

• Почти цялата площ е заета от маси. Според положението на масата е и видът на питието, което трябва да си поръчате, но минимумът е бутилка вино за двама души;
• Бутилка вино – 75 EUR, Pepsi 0,5 литра PVC – 10 EUR (най-скъпото Pepsi в живота ни)… Ако щете! Другият вариант е да стоите прави в дъното на залата през цялото време.
• Добрата новина: с виното носят много вода, лед, фъстъчки, морковчета и тем подобни;
• Покрай масите се разкарват едни момичета с малки плетени купички, пълни с цветя (отдавна са забранили чупенето на чинии), които можете да хвърлите в краката на изпълнителите;
• Шоуто започва в 23 ч. и приключва с дискотека до ранни зори. Всъщност, концертът освен Плутархос включваше двама доста талантливи подгряващи певци, както и известните Нино и Мария Якову, като всеки от тях пя по около час.
• Пее се изцяло наживо, с оркестър на сцената.

И понеже е трудно да се опише с думи, ето едно видео за нагледност. Между другото, не е късно и вие да отидете на този концерт – последен шанс: този уикенд (6 и 7 април 2012 г.). Сти гя мас!

На следващия ден тръгнахме обратно към България. След Кулата обаче свихме веднага вдясно и минахме по маршрута Кулата – Катунци – Гоце Делчев. Понякога си струва да кривнеш от царския път, ако ще и само заради красивата гледка:

В Гоце Делчев спряхме да вечеряме в любимия ни ресторант-клуб „Ванита“, който препоръчваме горещо и на вас, ако минавате по този край. Хапнахме обилно и продължихме…

Биляна, прозявайки се:

– Ех, няма ли как сега да се телепортираме до Пловдив…

Петър:

– Като гледам как ти се спи, ти наистина ще се „телепортираш“, ама аз все пак трябва да карам…

Продължихме по пътя Гоце Делчев – Сатовча – Доспат – Девин – Михалково – Кричим – Пловдив. Пътят през Юндола със сигурност е по-бърз, но този не го бяхме минавали (по тъмно не бихме повторили упражнението отново). Толкова завои май няма по друг път в България (Биляна почти не успя да заспи, а Петър въртеше въображаем волан половин час, след като пристигнахме)! Единствено съжаляваме, че вече беше късна вечер и не можахме да видим много от красивите скали наоколо, но звездите на нощното небе бяха като че ли по-ниско, а на пътя видяхме няколко зайчета, крави и дори диви коне! Не знаехме, че има диви коне в България. Е, видяхме и двама пътни полицаи на входа на Доспат, които ни провериха обстойно и така като едни редовни граждани се прибрахме по живо, по здраво и по много тъмно в Пловдив. След като извадихме данните от GPS-а, премахнахме спиранията и направихме равносметка, изводът е следният: по магистралата (с shortcut Ихтиман-Самоков-Дупница, за да избегнете софийския трафик) Пловдив-Кулата е с около 45 минути по-бързо, шофира се много по-лесно, пътят не е разбит и през зимата със сигурност е по-почистен и безопасен (в планината на доста места имаше сняг, макар и в началото на април, а и скални срутвания не липсваха)…

И все пак… Няма го онова планинско настроение, заради което те кара да спреш стереоуредбата в колата и да запееш сам:

Надяваме се, че точно в такова настроение ви оставяме. До скоро.

P. S. Песента, която пеем, се казва „Гласът на Пирин„, в случай, че я чувате за първи път…

За тези, които не знаят за какво става въпрос: узо (на гръцки: Oύζο) е традиционна гръцка анасонова спиртна напитка. Консумира се охладена. Прието е традиционно да е аперитив към морски дарове (риба, калмари и др.). Може да се пие чиста или смесена с вода. При добавяне на вода побелява, защото намалява разтворимостта на съдържащите се в узото маслени извлеци. Подобна анасонова българска напитка е мастиката. (Източник: Wikipedia)

Узото се произвежда традиционно само в Гърция, затова и се смята за национална напитка на тази страна. Следите на узото се губят назад във вековете. Някои твърдят, че корените му са в древността. Други казват, че е продукт на по-новото време. Във всеки случай изглежда, че получава специалното си название в средата на 19 в. от разширената употреба на термина “Uso”, който означава “за употреба”. (Източник: Aristotelis)

Бащата на Биляна (моят уважаван тъст Данчо) много обича узо. А аз като един уважаващ тъста си зет не мога да не направя проучване за най-добрите марки узо… И кого да питам, питах гърците. Ето как те класираха най-доброто узо, по мнения от гръцки форуми и приятелчета там:

1. Plomari

Ouzo Plomari от Issidoros Arvanitis е абсолютният фаворит. Единственото узо с коркова тапа, Ouzo Plomari предлага фин баланс във вкуса – деликатен и все пак плътен. Issidoros Arvanitis създава Ouzo Plomari през 1894 г. Той открива начин да блендира ароматните семена и билки на Лесбос със световноизвестното анасоново семе от Лисвори – бленд, който не е доминиран, но и не доминира. Plomari винаги е бил регионът за производство на най-известните видове узо. Моряшкото селце Plomari е разположено на югоизточните брегове на гръцкия остров Лесбос. Ouzo Plomari има интензивен анасонов нос, но на вкус е лек и небрежен, с малко пикантен пипер в послевкуса.

2. Barbayanni

През 1860 г. Евстатиос Й. Барбаянис пристигнал на живописното пристанище на Пломари. Евстатиос Барбаянис донесъл със себе си опита и познанието за дистилационния процес от руския град Одеса и основал собствена дестилерия, в която започнал производството на първокласно узо. Днес в Пломари, Лесбос се намира модерната фабрика за производство на узо – собственост на семейство Барбаянис, където технологията работи в комбинация с историята и традицията. Семейство Барбаянис са запазили 150-годишната традиция за производство на узо, следвайки стъпките на Евстатиос Барбаянис и внимателно подбира висококачествени, натурални съставки за своето узо и обръща специално внимание на процеса не дестилация, все още изпълняван по стария, традиционен начин. Узо „Барбаяни“ се предлага в два варианта – зелен (100% чист екстракт с алкохолно съдържание 42 % Vol.) и син (деликатен аромат на билки и алкохолно съдържание 46 % Vol.). Така и не можа да се определи еднозначно кое е по-доброто, няма как, ще трябва да се пробват и двете.

3. Pitsiladi

Ако си мислите, че No. 3 в класацията не е от Пломари, дълбоко се лъжете. Братята Панайотис и Янис идват от Пергам и създават дестилерия, където умело са комбинирали ароматите на смокини, грозде, боровинки и, разбира се, анасон. От 1957 г. насам в нея се произвежда само узо. При узо „Пицилади“ маята се разрежда с вода и ако е необходимо, се добавя захар, но не се добавя допълнително етилов алкохол. Намира се сравнително трудно в България.

4. Mitilini

За No. 4 в класацията оставаме на остров Лесбос, но не в Пломари, а в съседния пристанищен град Митилини, където се произвежда и едноименното узо. От 1889 г. собствениците на таверните по тесните улички на града, се опитвали да сътворят купаж в медни дестилатори от уникална комбинация между алкохол и анасонови етерични масла от най-добрите земи на острова. Прочутото узо от Митилини е споменато дори във филма „Зорба гъркът“ (то продуктовото позициониране не е измислено от вчера, я!)

5. Mini

Узо „Мини“ е също изключително популярно и слага точка в спора къде се прави най-доброто узо. Защото то също се прави на о. Лесбос, в гр. Митилини. Така петте най-добри марки узо се правят в радиус само 30-тина км. Само с 40% алкохолно съдържание, Mini се прави, като се комбинират 17 различни рецепти в едно. Използват се ароматни билки, а дестилацията се извършва в медни казани по един и същ начин от десетилетия.

6-10. Още няколко чудесни марки узо

Следващата петорка марки узо в никакъв случай не са по-лоши. Все пак всичко зависи от индивидуалния вкус и предпочитания. Няколко думи за всяко от тях:

• Agouridis – произвежда се в Патра от 1893 г., с добавени билкови аромати;
• Matis – произвежда се в Митилини от 1882 г., съдържа 20% гроздов дестилат, билки и има алкохолно съдържание 39% Vol., което го прави леко и пивко;
• Pilavas – прави се по тайна рецепта от 1940 г., отлежава в стоманени цистерни 3 месеца, след което придобива сладникав и уравновесен вкус;
• Aphrodite – узо „Афродита“ е създаденo през 1962 г. и се произвежда от Барбаяни (виж No. 2). Тази специална селекция е по-силна (48% Vol.) и се стреми да обедини чисти съставки, анасон и редица други благовонни билки и семена. Оставя богато усещане за отлежал алкохол на небцето;
• Tetteris No. 5 – Опитът и знанията от четири поколения на семейството Тетерис, съчетани с търпение и грижи, щателно подбрани семена анасон резултират в чудесно узо със силен вкус и отличителен аромат – 46% Vol, произвежда се на остров Хиос.

11-20. Honourable mentions

Ако топ-10 не ви стига или пък случайно попаднете на някое от тези имена, също не се колебайте!

• Anabela
• Dimino
• Katsarou
• Kefi
• Mageia
• Psaropoula
• Rodini Emery
• Samara
• Tikelli
• Tsantali
• Veto

Надявам се, че статията ви е била полезна. Наздраве, т.е. ΣΤΗΝ ΥΓΕΙΑ ΜΑΣ!!!

Здравейте… или γεια σας!

Отдавна се каним да посетим гръцката столица и най-накрая имахме и тази възможност… Петър беше подготвил изненадата преди доста време и на рождения ден на Биляна ѝ връчи билетите буквално с думите „имаш по-малко от 48 часа да приготвиш багажа“…

Нищо, което да изплаши Биляна. Пътуването с малки деца не е лесна работа, но в една февруарска вечер подвижната лудница кацна на летище „Елефтерис Венизелос“.

От летището до гарата се минава по дълъг траволатор, преминаващ над огромен път. Деца под 6 години пътуват напълно безплатно, а за възрастните цената от летището до е 8 EUR/човек, като има допълнителни отстъпки за групи, младежи и студенти. [Сайт за атинския градски транспорт]

Един час и 27 километра по-късно сме на централния площад „Синтагма“. Намира се точно пред парламента и е прекрасен площад… за с. Сливарово, например! Честно, не се сещаме за голям български град с по-кофти площад, да не говорим, че дори градчета като Казанлък, Трявна и Панагюрище имат прекрасни централни площади в сравнение със „Синтагма“…

Пред фонтана и гръцкия парламент гордо са изкарани сергии със скара, хот-дог и печени фъстъци…

Пресичаме бул. Филелинон и се озоваваме на ул. „Ерму“, главната търговска улица в Атина, „стъргалото“, или „Витошка“-та на Атина. И става по-зле… бездомни кучета и хора спят сред разхвърляни кашони – с двете деца се чувстваме меко казано „странно“ и проверяваме GPS-а, да не би да сме объркали мястото…

Продължаваме сред странния контраст от графити и лъскави витрини, затрупани от кашони и торби с боклуци.

Изведнъж пешеходната зона по главната улица свършва и се озоваваме сред автомобили и мотори на тротоар, който не може да се мине с бебешка количка, без да слезеш на пътното платно…

Добираме се до хотела, настаняваме се и лягаме, уморени и разочаровани от първите си впечатления в града. Единствено величественият Акропол ни дава повод за оптимизъм и надежда, че тази публикация ще е повече туристическа, отколкото хейтърска

Ден втори. Добро утро, Атина!

Цяла нощ е валял дъжд, но днес слънцето се показва и обещава чудесен ден! Закусваме обилно и отново излизаме на главната ул. Ерму. На дневна светлина изглежда доста по-цивилизовано:

Биляна дори си харесва една дамска чанта, чиято история е толкова интересна, че ще я разкажем в отделен пост… И тъй, пускаме един тегел по главната, докато стигнем църквата „Св. Богородица Капникареа“ (Εκκλησία της Παναγίας Καπνικαρέας), една от най-старите православни църкви в центъра на Атина. Свиваме наляво и бавно започваме да се изкачваме към Акропола…

Изкачването никак не е лесно, а ако сте с бебешка количка си е цяло изпитание… По някакъв странен начин тази част ни напомня и за Стария град в Пловдив. Може би защото уличките в атинския квартал Плака стават все по-приветливи, с приятни заведения и усмихнати хора.

Дори графитите стават по-остроумни!

Най-накрая стигаме до Акропола. Налага се да изчакаме Симеон да се наспи, защото няма как да се качите с бебешка количка до самия Акропол. Има специално обособена сграда-паркинг за бебешки колички. Стандартният билет за Акропола е 12 EUR, като за лица от ЕС под 18 и над 65 години входът е безплатен. Има и отстъпки за учащи, които ще трябва да проверите в сайта. Предвидете си 30-45 мин. чакане на опашка и непременно запазете билета. Освен за Акропола, той важи и за Древната Агора, Римската Агора, Археологическия музей Керамикос, Библиотеката на Адриан, руините по северния и южния склон на Акропола и Олимпио…

Изкачваме се с тълпата – Акрополът прилича на един голям строеж. Всичко е оградено с въжета, за да не може хилядите туристи да стъпват върху руините, а строителни скелета и кранове доста променят автентичността на останките от древна Атина.

Най-големият храм в Акропола е Партенонът. Той е посветен на богинята Атина Партена, покровителката на града. В средата на храма някога имало масивна златна статуя на богинята, чиято стойност можела да покрие икономическите нужди на целия град…

Срещу Партенона е Ерехтионът – общ храм на Атина и Посейдон… Легендата разказва, че атиняните искайки да помирят борещите се за надмощие Атина и Посейдон и им посветили по един олтар, помещавани под един и същ покрив. Така бил посторен домът на цар Ерехтион, който е разделен на 2 части – източната на Атина, а западната – на Посейдон.

За съжаление няма как да влезете и да разгледате, но може да се утешите с най-известното място в храма – балконът с Кариатидите. Става въпрос за покрив, който се поддържа от шест колони с формата на женски фигури. И добре, че са женски, та да може като основна носеща конструкция на колоните да се извая част от косите им: ако бяха късо подстригани, Ерехтионът отдавна щеше да се е срутил.

Гледката от Акропола силно напомня на тази от Стария град в Пловдив, само дето Античният театър в Атина е малко по-голям по размер, а „майна“ и „айляк“ не се чува толкова често…

И докато ние гледахме руините, децата истински се забавляваха да хвърлят камъчета в локвите. Май това им остана най-яркият спомен за Акропола…

Отново се пуснахме по тесните улички на кв. Плака и се озовахме на станалата ни любима в последствие атинска улица…

Както подсказва и името, ул. Адриану има връзка с император Адриан. Тя буквално свързва Библиотеката на Адриан с Арката на Адриан. И въпреки че разстоянието е едва километър, можете да изгубите половин ден в китните магазинчета, предлагащи какво ли не – от евтини китайски стоки през антики до ръчно изработени сувенири от маслиново дърво (които препоръчваме, въпреки че не са никак евтини):

Добавете фрапе и портокалов фреш в някое от китните заведения, където можеш да разпуснеш под сянката на маслинови дръвчета и бързо ще разберете как замръкнахме. Приключваме вечерта с препоръчан ни десерт – лукумадес, които представляват „атински казанлъшки понички“:

Ден трети. Неделя. Замисляли ли сте се за етимологията на „неделя“? Неработен ден – ден, в който няма дела… По план бяхме решили да направим разходка до огромното пристанище Пирея и шопинг в най-големия атински мол – The Mall Athens. Груба грешка. В неделя, мили читатели, дори просяците не излизат по улиците. Не, сериозно, знаем какво е в Западна Европа, но тук безделието е още по-всеобхватно. Намираме Пирея почти празна откъм кораби, но пълна с тараби и сергии на мургави амбулантни търговци (дори не посмяхме да извадим фотоапарата, просто „катуните“ пред ЦУМ през 90-те бяха цвете в сравнение с това, което видяхме около гарата в Пирея).

Измъкнахме се по най-бързия начин и хванахме обратния влак към The Mall Athens. Е, това и молът да не работи в неделя ни дойде повече. Нито едно павилионче, магазинче или щанд… единствено баровете и ресторантите бяха отворени! И все пак дори в метрото човек научава нещо. Предлагаме на Вашето внимание

5 бързи стъпки да станеш грък:

1. Брадясай! Желателно е да си мъж, но не е задължително. Посейдон, Зевс, Аристотел, Есхил, Хипократ, Платон, Вангелис и дори Зорба Гъркът са с бради, не бягай от корените си.
2. Имай супер високо самочувствие, без значение дали си с брада или не. Обяснявай на всички, които срещнеш, че си грък, пардон, елин. И че елинската култура, кафе, футбол, мусака, сирене, маслини, октоподи, калмари, морски таралежи и водни гъби са най-хубавите.
3. Бъди космополитен. Ама по гръцки! Ако някой ти каже, че е от България, непременно кажи всичко, което знаеш за съседите си на север – че си бил в Гоце Делчев, Благоевград, Сандански, Пловдив и София. Не пропускай да споменеш, че там е много евтино и можеш да ядеш всеки ден в най-скъпия ресторант, каквото поискаш! И че знаеш всичко за гърците в тази държава, че имаш братовчеди в Сандански и всички на Балканите сме едно голямо семейство. След това целуни Биляна по челото, след като разбереш, че и тя знае гръцки. Сега научи Петър да казва поне „малака“ и „гамото“ правилно. Готово, вече сме едно семейство.
4. Тежи си на мястото! Абсолютно ОК и даже задължително е цялото това нещо да го направиш седнал, докато две малки деца стоят прави в продължение на час. Вместо да им отстъпиш мястото си, разкажи им за всичко гръцко в България – за Джъмбо, Флокафе, Плесио и всички молове в България, които разбира се, са гръцки. Оплачи се от албанците, които мразиш, защото са крадци и искат да създадат Велика Албания. После и от македонците, които се опитват да видоизменят историята и тайно целят да създадат Велика Македония. След това снизходително кажи, че ти е много жал за българите и за това, че са толкова бедни. Както и за това, че биха дали мило и драго да берат портокалите ти и да ти чистят къщата за 200 EUR на месец. За финал мъдро повтори отново, че всички балканци сме братя, прекръсти се с поглед към небето и потъни в дълбок размисъл.
5. Бъди модерен. Изправи се за момент, за да си помисли семейството с двете малки деца, че си получил просветление и им правиш място да седнат, след което извади смартфона си и се пльосни отново на седалката. Не пропускай да отбележиш, че имаш iPhone последен модел и набери майка си, за да ѝ разкажеш всички клюки от квартала, така че всички в метрото да разберат какъв идиот е Йоанис и как Евангелия му изневерява с Атанасиос, който си е купил новия Фоклсваген Катсаридаки (б. а. „Хлебарка“, т.е. „Beetle“)… Кажи ѝ и да ти изпере дрехите и да ти сготви мусака – нищо, че си на видима възраст 35-40 години. Най-накрая стани от мястото си и слез, без да кажеш нищо за довиждане…

Не казваме, че всички гърци са такива – но горното е базирано на тези, които срещнахме в метрото. Всъщност имаме чудесен контрапример, който ще дадем в историята за дамската чанта. Но всяко нещо с времето си.

И така, след като тотално се провалихме с плана за деня, прекарахме го предимно в път с метро и се напълнихме с атинска премъдрост, решаваме да нахраним и телата си…

Монастираки е пълен с народ площад, но сред цялата гмеж от шляещи се туристи, забързани местни, джебчии, търговци, викачи и зяпачи има две заведения с прекрасни на вкус гирос, сувлаки, дзадзики и мусака – Танасис и Байрактарис. Препоръчваме! Гръцката мусака междувпрочем няма нищо общо с нашата, напълно различно ястие е, при това доста мазно и тежко:

Приключваме вечерта с дълга разходка от Монастираки покрай Храма на Хефест (най-добре запазеният древен храм, тъй като бил преустроен на църква) и стотиците романтични заведения в района… Капнали от умора се прибираме в хотелската стая и Вики, вижда плюшените си играчки и с възторг заявява:

– Та́ка и Самуил са ни оправили леглата и са се гушнали!

Кобилката Та́ка и патокът Самуил може и да не са го сторили, но камериерката определено заслужава похвала и бакшиш:

Ден последен – време за Националните градини. Намират се точно зад Парламента и централния площад Синтагма. Ако минавате наблизо преди дългата часовникова стрелка да е цъкнала „12“, отбийте се до Гробницата на незнайния воин, пред която гвардейците се сменят на всеки кръгъл час… с особен ентусиазъм и изключително щастливи физиономии, както се вижда на снимката:

След като видите шоуто на гвардейците, може да релаксирате в Националните градини – тих и приятен парк в сърцето на Атина.

Ние дори си вързахме мартениците, макар някои от приятелите ни да го обявиха за cheat-ване.

Ще останете впечатлени от красивите цветя, детската библиотека, езерото с дървен мост, алеите, статуите и стотици видове дървета, сред които дори портокали, които падат и гният по земята, без никой да ги търси…

Типично за тези географски ширини, ако се вгледате внимателно в короните на дърветата, ще откриете и свободно летящи папагали:

След като сме си починали добре и дори сме хванали лек февруарски тен, се отправяме към изненадата за децата – увеселителния парк Allou! Тук е мястото да кажем, че ако пътувате с автобуси или тролейбуси (до Allou! специално няма друг обществен транспорт), трябва яко да помахате на шофьора, за да се смили над вас и да спре. Ако не го знаете, рискувате да го научите по трудния начин, изпускайки няколко превоза. Слизаме на спирка Kan Kan и скоро сме в парка:

Паркът работи от сутрин до вечер през лятото и уикендите (през зимата в някои дни отваря след 17 ч.). Има обособена част за по-малките деца, наречена Kidom.

Около парка на пешеходно разстояние е пълно с места за шопинг – Media Markt, Carrefour, Kotsovolos, IKEA, Makro Cash & Carry, River West и Village Shopping & More и др. Е, някои преходи са сложни заради паяжината от булеварди на няколко нива, така че ако сте с автомобил, ползвайте го.

Сигурни сме, че ще напълните багажниците си, защото доста от магазините ги няма у нас, а шопингът на определени неща наистина си струва – например в магазина за играчки стандартните цени на Lego (и не само) бяха около два пъти по-ниски от тези на Хиполенд и Комсед у нас…

Отправяме се към летището, за да хванем обратния полет към София. Чакането преминава в гонитби, игри и хорца край гейта… Това, разбира се, след цял ден из паркове, градини, люлки и молове – децата са просто неуморяеми, за разлика от нас. Приключваме разказа си с една мисъл на Самюел Джонсън:

„Всички пътувания имат своите предимства. Ако пътешесвеникът посети по-добри страни, може да се научи да подобри и своята собствена. И ако съдбата го заведе към по-лоша, може да се научи да харесва своята.“

Четирите дни в Атина ни дадоха възможност да видим и добрите, и лошите ѝ страни. Атинският трамвай No. 5 все още е по-лъскав от софийския, фрапето идва с безплатна минерална вода, има портокалови и маслинови дървета по улиците… Но нещата се променят бързо – София става все по-зелена, трамваите ѝ все по-нови, а гърците си карат по своите поръждясали релси. Живеем в XXI в., а останахме с впечатлението, че Атина е град, чийто жители разчитат само на божественото славно минало и са слепи за настоящето си, обсипано с графити и боклуци… град, който е „затворен в неделя“ (Вики така каза)… град, в чийто супер център здраво стискаш чантата, портфейла и телефона си (сервитьорът така каза), докато хапваш. Град, който просто не е за нас…

Тези, които следят блога ни, знаят, че наскоро бяхме в Атина и обещахме да разкажем уникалната история на една чанта… Ето я и нея:

Както си вървяхме по ул. Ерму (атинската „Витошка“), една витрина грабна погледа на Биляна – голяма дамска чанта, в мек розов цвят, комбинация от плетка и кожа… Биляна се влюби в нея от пръв поглед. Цялата работа трябваше да стане лесно – влизаме в магазина, плащаме и си излизаме с чантата. Биляна знае гръцки, така че съвсем няма грижи. Да, ама не:

– Добър ден, искам да купя чантата от витрината – каза Биляна.

– Чудесно, имаме я в бяло, черно, бежово и сиво.

– Искам я в розово.

– Нямаме я в розово.

– Е, на витрината е в розово.

– Да, но тя е капарирана и запазена. Нямаме други бройки. Не можете да я купите.

– Тогава защо е на витрината именно в този цвят?

– Защото изглежда чудесно там… нали?

В такива моменти човек си представя как запраща десен прав в лицето на продавачката… Имаш парите, виждаш стоката, искаш да платиш и не можеш! На всичкото отгоре, чантата стоеше на витрината по време на целия ни престой в Атина, което ни побъркваше още повече. Кой капарира стока и я оставя на витрината, при това за три дни?!

В края на краищата, Биляна се примири, че няма да има такава чанта и се прибрахме в България. Петър обаче им писа мейл, в който обясни историята:

Скъпи Kelly’s,

Аз и жена ми бяхме в Атина миналата седмица. Тя много си хареса една дамска чанта в розово, предлагана в магазина Ви на ул. Ерму. За съжаление се оказа, че розовата чанта е запазена за някой друг и жена ми стана наистина разочарована. Погледнах на сайта Ви, но открих, че там я предлагате само в черен цвят:

<линк, който вече не е актуален, иначе това е техният сайт>

Бих бил много щастлив, ако се намери начин да купим въпросната розова чанта (прикачам снимка). Ние живеем в София, България и съм готов да покрия всички разходи по транспонтирането ѝ.

Очаквам Вашия отговор.

Най-добри пожелания,
Петър Събев

Скоро се получи отговор:

Добро утро, Петър!

Направих всичко, което е по силите ми и съм щастлив да Ви съобщя, че открихме една-единствена останала бройка от розовата чанта в магазина ни в Солун. Чантата е запазена и след като ми пратите сумата, ще Ви я пуснем по DHL, заедно с малък подарък от нас.

Поздрави,
Габриел Мигклис

След още няколко разменени мейла с Габриел уточнихме адресите и точната сума, но таксите за банков превод излизаха колкото половината чанта… Тук изпробвахме една чудесна услуга – TransferWise.com. Aко често правите банкови преводи от/за чужбина, непременно ползвайте този сайт. Пример: превод за 100 EUR от българска към чуждестранна банка излиза между 15 и 65 EUR според конкретната тарифа, тоест за да получи Вашият човек (например в Германия) 100 EUR, вие ще дадете между 115 и 165 EUR!!! С тази услуга ще платите 100.5 EUR, които нареждате от БГ към БГ банка, а те имат грижата 100 EUR да си стигнат от немска банка до банката на Вашия човек. Гениална услуга, разработена от създателите на Skype, като към момента се поддържат всички държави в Европа (без Русия и Украйна) плюс Турция, САЩ, Канада, Австралия, Индия, Япония, Нова Зеландия, Сингапур, Грузия, Малайзия, Нигерия, Бразилия и Пакистан. Именно чрез TransferWise си спестихме около 36 лв.

Впечатлени останахме и от DHL – доставиха пратката на следващия ден, като за по-напряко в рамките на едно денонощие чантата от Солун до София се е придвижила по маршрута Солун (Гърция) – Атина (Гърция) – Бергамо (Италия) – Кьолн (Германия) – София (България):

В крайна сметка чантата бе доставена в офиса на Петър и на него му се наложи да се прибира с розова дамска чанта в ръка. Сложи я пред прага над вратата и звънна на Биляна:

– Здрасти, вкъщи ли си?

– Да.

– А ти ли ми беше казвала, че е лоша поличба, ако си сложиш дамската чанта на земята?

– Да, така е…

– Ами защо си си оставила чантата пред вратата?

– ?!? Как така?

– Ами така, излез и виж…

Биляна прекъсна разговора и се втурна към вратата, а там я чакаше мечтаната чанта А в нея имаше чудесен златист шал, като подарък от Габриел. На следващия ден пратихме на Габриел щастливата ѝ физиономия:

В крайна сметка, дамските чанти са като приятелите – никога не можеш да имаш прекалено много…

Морските таралежи са животни от тип иглокожи, близки братовчеди с морските звезди, но с една важна разлика – тялото на морския таралеж е затворено в броня или черупка от костни плочки, а най-неприятното е, че при много видове външната страна на тази броня е покрита с шипове или иглички, които могат да причинят наранявания, в случай, че ги настъпите или имате друг контакт с тях (за това и как да се предпазите – по-надолу). Живеят разпръснато, но понякога и на групи, повечето обичат твърда повърхност и са буквално каменояди – „изяждат“ скалите и се загнездват там.

Превенция

Ако не сте водолаз (там ще ви трябват по-сериозни предпазни средства), има три неща, които можете да направите, за да се предпазите и да не провалите отпуска си:

1. Вземете си обувки за плуване. Продават се в спортните магазини и чифтът струва между 10 и 50 лв. В повечето магазинчета за плажни принадлежности в Гърция също можете да си намерите такива. По-добре да са с твърда гумена, а не мека, силиконова подметка – иглите на таралежите минават по-лесно през силиконовите.
2. Избягвайте скалисто и каменисто дъно, то е предпочитано от морски таралежи. Участъците с повече ситен пясък означават и много по-малък шанс да настъпите морски таралеж.
3. Гледайте къде стъпвате!

Аууу! Убодох се на морски таралеж. Какво да правя?

Случва се, без паника! Болката според вида на таралежа и начина, по който сте го настъпили варира между убождане на трънче и ужилване от пчела. Почти винаги се случва да се убодете на няколко места. Можете да се справите и сами с проблема, но трябва да знаете следното (слагам го в червено):

ВАЖНО! Ако смятате, че не можете да се справите сами, убождането е в сухожилие или става, чувствате проблеми с дишането, световъртеж, гадене, мускулна слабост, трудност при координиране на движенията, световъртеж и парестезия (изтръпване, мравучкане), частична парализа, болка в гърдите или сериозно подуване и почервеняване на ужиленото (убоденото) място, незабавно потърсете лекарска помощ.

1. Излезте веднага от водата! По възможност не стъпвайте на убодения крак и не притискайте бодлите повече. Болката може да започне като леко неудобство и да стане нетърпима в рамките на 15-30 мин. (тогава достига максимална интензивност) и да продължи няколко часа.
2. Вземете пинцета (ако нямате под ръка, опитайте с пръсти) и извадете колкото можете повече бодли. Бодлите на таралежите са така устроени, че пробождат крайника и мигновено се чупят. Много е вероятно крехките останки да останат забити в кожата и да се „набият“ навътре, ако стъпите на крака. Плитководните таралежи в Егейско море не са отровни (по-долу ще пишем за това), но все пак е възможно алергична реакция, така че извадете бодлите възможно най-скоро.
3. Почистете нараненото място със сапун и изплакнете с хладка или топла вода. Тъй като пробождането е прясно, измиването може да е болезнено, но е важно.
4. Потопете крайника в максимално гореща вода. С други думи, напарете крака си във възможно най-горещата вода, която можете да издържите. Дръжте го така в продължение на 20-30 мин., доливайки още гореща вода, ако е нужно, така че през цялото време кракът ви да е в най-горещата вода, която можете да понесете.
5. Внимателно извадете крака си от водата. Кожата се е разширила и най-вероятно част от бодлите и парченцата ще са се подали (издърпайте ги с пинцета внимателно) или дори напълно излезли и паднали (при нас точно така се получи). Като алтернатива, може да сложите разстопен восък на мястото на убождането и така да издърпате залепилите се за восъка бодили.
6. Сложете сок от лимон, лайм или (най-добре и най-евтино) оцет и накиснете болното място в продължение на 15-20 мин. Бодлите на морските таралежи са предимно калций и оцетът ще разтвори остатъците, ако изобщо има такива. Отново изплакнете с топла вода.
7. Не превързвайте раната! Тя има нужда да диша и всички части да бъдат изхвърлени от крака. Поспете през нощта (докато спите можете да направите хлабава превръзка с компрес от оцет на болното място) и на следващата сутрин (без да стъпвате) повторете горните процедури.
8. Успокойте болката. Може да използвате болкоуспокояващи на базата на Ибупрофен (напр. Ибудолор, Нурофен) на всеки 6 часа, докато болката поотмине. За успокояване на мястото и допълнително лечение при възстановителни процеси може да използвате успокояващи кремове или спрейове като ЦиКатридина и крем „Здраве“.
9. При възпаление, препоръчваме консултация с лекар. В случай, че нямате достъп до такъв, ползвайте кортикостероиден крем с локален антибиотик (напр. Бетазон Tрио,  Бетадерм). Препоръчваме подобни действия и ако сте настъпили умрял морски таралеж на брега.
10. Наблюдавайте мястото на убождането за инфекция. Признаците на инфекция включват зачервяване, гной, папули, нодули, подуване на засегнатата зона или на лимфните жлези, които се вливат в засегнатата зона (шията, подмишниците или слабините), както и висока температура. При тези симптоми, както и изброените в червен цвят в началото, непременно потърсете лекарска помощ.

Окончателното възстановяване може да отнеме няколко седмици.

Бонус съвет: Отидете в някой рибен ресторант и си поръчайте морски таралеж, за да „им го върнете“. На гръцки е „ахинос“ (αχινός), а на турски – „дениз кестанеси“ (deniz kestanesi).

На какъв таралеж съм се убол?

Хубавото на докторантурата на Петър е, че му дава достъп до всякакви научни публикации, вкл. за морските таралежи… Накратко, група учени от катедра „Зоология“ към унивеситета в Солун са изучили 6725 представители на морската фауна в Егейско море и са открили 21 вида морски таралежи. Но в случай, че не сте водолаз и сте се уболи близо до брега, най-вероятно сте нацелили един от тези четири вида (слава Богу, нито един от тях не е отровен):

Paracentrotus lividus  (Лилаво-червено-черен)

Шанс да сте настъпили точно този вид: 54%

Най-популярната гад. Обикновено има черно-зеленикаво тяло до 7 см и остри, дълги бодли с черно-пурпурен оттенък (но понякога варират между маслинено зелено, бледокафяво и тъмно кафяво), сочещи в различни посоки .  Обича да се вкопава в скалите и сред водорасли.

Psammechinus microtuberculatus (Зелено-кафяв)

Шанс да сте настъпили точно този вид: 22%

Известен още като „зелен таралеж“, всъщност е малък, кафяв, с тънки и остри бодли. Има почти сферично тяло, къси бяло-прозрачни до зеленикаво-кафяви бодли и достига диаметър до 5 см.

Arbacia lixula (Черен, с иглоподобни бодли)

Шанс да сте настъпили точно този вид: 19%

Черен таралеж, с вечно щръкнали дълги и тънки бодли с почти еднакъв размер, средно около 8 см в диаметър. Най-голям е шансът да го настъпите през май-юли, а най-малък – през октомври.

Arbaciella elegans (Керемидено-черен, с плоски мечоподобни бодли)

Шанс да сте настъпили точно този вид: 3%

Няма как да го объркате, той е много малък (1-2 см в диаметър), има малко на брой, дебели и мечоподобни бодли. Обича скали, дупчици и дори черупките на някои ракообразни.

Източник: Koukouras, A., Sinis, A. I., Bobori, D., Kazantzidis, S., & Kitsos, M. S. (2007). The echinoderm (Deuterostomia) fauna of the Aegean Sea, and comparison with those of the neighbouring seas. Journal of biological research-Thessaloniki, 7, 67-92.

Материалът Убождане от морски таралеж – 10 стъпки как да се справим, преди да е развалил почивката ни в Гърция или Турция е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

В последните години low-cost полетите сякаш тотално изместиха тези, предлагащи пълния набор от услуги. Какви са триковете на нискотарифните компании? Те правят около 43% повече спестявания спрямо регулярните чрез:

• поставяне на допълнителни 2-3-4 реда седалки, оставяйки по-малко място за краката на пътниците (16%);
• използване на по-малки летища с по-евтини летищни такси и кратък престой на тях (16%);
• премахване на безплатния кетъринг по време на полет (6%);
• продаване на билетите си само чрез сайта си, без агенти и комисионни за тях (6%);
• постоянно използване на един и същ самолет и един и същ екипаж до няколко дестинации в рамките на деня (6%);
• по-ниски разходи за резервация и администрация, например само онлайн резервиране, онлайн чекин, онлайн поддръжка и др. (5%);
• използване на един и същ модел самолети за цялата компания (2%).

А пътниците нямат нищо против да плащат в пъти по-малко… Но дали е така? (Кой, кой ще ми каже?) Ето ви и скритите подводни камъни:

• Цената обикновено включва наистина най-основните неща, след което за всяко нещо ви се начислява допълнителна такса: за ръчен багаж, за чекиран багаж, за куфар, за застраховка, за чекиране на летището, за сандвич и дори чаша вода на борда и т. н.
• Часовете, в които летите, обикновено са по-неудобни, кацате на далечно летище и трябва да платите повече за трансфер до града.
• Очаквайте уморени стюардеси, недобре почистени самолети и като цяло по-лошо обслужване. За сравнение, на член от екипажа на British Airways се падат 13 пъти по-малко пътници в сравнение с RyanAir.
• В случай, че нещо се закучи (напр. отменен полет), ще направят всичко възможно да не ви възстановят парите, да не ви настанят в хотел, да ви цъкат с по „15 импулса на минута“, докато си говорите с тяхната поддръжка и т. н.

Ето защо, ако пътувате с ръчен багаж и голям куфар, сметката ви за low-cost може да излезе доста крива. И именно това решихме да проверим.

Как тествахме?

Към дата 21.06.2017 избрахме:

• Дата 1: сравнително скорошна дата на уикенд-полет – 1 юли 2017 г.;
• Дата 2: полет в делничен ден два месеца напред (когато уж е най-добре да резервираш билет според SkyScanner, но не и в средата на лятото) – 22 август 2017 г.;
• Дата 3: полет далече в бъдещето, отново в делничен ден, през най-евтиния месец според SkyScanner – 10 януари 2018 г.

Взехме всички 13 дестинации, които към момента се обслужват от летище София както от нискотарифни, така и от регулярни авиокомпании – Аликанте, Атина, Барселона, Берлин, Брюксел, Лондон, Мадрид, Милано, Мюнхен, Париж, Рим, Тел Авив и Франкфурт.

За всяка от тях проверихме цени на полетите в радиус 2 дни напред и назад, спазвайки условието за пътуване през уикенда. За всички компании избирахме винаги вариант с ръчен багаж, чекиран багаж и кетъринг, като запазихме минималната цена за low-cost компаниите в графиките. В случаите, когато full service компания предлага пътуване само с ръчен багаж, избирахме цената, която предлага и чекиран такъв. Добавихме и разходите за трансфер до съответния град и определихме победител на база средна цена от low-cost компаниите (WizzAir, RyanAir, EasyJet) и средна от full service компаниите (Bulgaria Air, Alitalia, British Airways, Lufthansa, Air France, El Al и др.)

Как оценявахме?

Всички цени преизчислихме в лева, добавихме парите за трансфер и закръглихме нагоре, като общата цена за всяка компания се формира на база средната цена от трите дати. Дестинациите подредихме по азбучен ред, а междинният резултат определихме както следва:

• 2-0 – две точки за low-cost компаниите давахме, когато средната цена на билета е два пъти (или повече) по-ниска от тази на full service компаниите;
• 1-0 – една точка за low-cost компаниите давахме, когато средната цена е просто по-ниска с 5 или повече процента;
• 0-0 – равенство давахме, когато средните цени са еднакви или тази на low-cost компаниите е с до 5% по-ниска (нервите и тесните седалки просто не си струват за цената на кафе и минерална вода на летището);
• 0-1 – една точка за full service компаниите давахме, когато средната им цена е по-ниска от тази на low-cost компаниите;
• 0-2 –  две точки за full service компаниите давахме, когато цената на някоя full service компания е по-ниска, дори ако не се закупи голям ръчен багаж от low-cost компанията.

Начало на мача: 0-0

И така, започваме с 0-0 и първият град по азбучен ред:

Аликанте

От София до испанския град на дворци и божествени води има директни полети от две компании – WizzAir и Bulgaria Air. Летището е едно и също и ако решите да пътувате само с малък ръчен багаж, полетът ви ще излезе 60 лв. по-евтино. Но при равни условия, полетът на Bulgaria Air е с 27% по-изгоден и открива резултата.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Атина

Полетите до гръцката столица се обслужват от нискотарифната RyanAir и регулярните Bulgaria Air и Aegean Airlines. Цената на RyanAir дори с всички екстри е много по-добра, така че low-cost печели сигурна победа.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 1-1

Барселона

Каталунската столица може да бъде достигната от София чрез услугите на три компании. И докато RyanAir дава малко по-ниска цена, тази на WizzAir е по-висока. Дори без екстрите има дати, на които low-cost полетите са по-скъпи от тези на Bulgaria Air.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 1-2

Берлин

Полетите до немската столица представляват дуел между Bulgaria Air и RyanAir, в който low-cost имат сериозна преднина. Резултатът отново е изравнен.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 2-2

Брюксел

Мислехме да напишем нещо нормално тук, но… Bulgaria Air, вие нормални ли сте?! Цените до Брюксел и на трите дати са 687 лв., което прави най-високата средна и крайна цена изобщо в това сравнение. Две точки за low-cost.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 2-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 4-2

Лондон

Лондон е най-оспорваната дестинация (три low-cost и две full service компании), като в нашия тест цените варираха между 55 и 396 лв. Като осредним нещата обаче, откриваме, че разликата между low-cost и full service е смешните 9 лв. (4% разлика). Ето защо резултатът е нулев, а кое е по-изгодно няма как да се определи за Лондон.

UPDATE: Оказва се, че от 2017 г. British Airways не предлагат безплатна храна за късите си дестинации (и подобно на Bulgaria Air и Alitalia имат и цени само с ръчен багаж, но в това сравнение са гледани винаги цените с пълен багаж). Тоест, крайната цена на BA става с 11 лв. по-висока при ползване на храна (272 + 11 = 283 лв.), което е отразено и в сметките горе. Това обаче не променя равенството.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 4-2

Мадрид

Следва една испанска корида до Мадрид, където можете да намерите както много ниски (85 лв.), така и много високи (454 лв.) крайни цени сред low-cost компаниите. Но като сложим всичко на масата, все пак low-cost компаниите се оказват по-изгодни и излизат 3 точки напред в резултата.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 5-2

Милано

Продължаваме към красивия италиански град на модата и операта, където състезанието е „двама на двама“. И макар различните компании да кацат на различни летища, което да вкарва разлика и в цените за трансфер до центъра, като ударим чертата, ползата отново е на low-cost компаниите.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 6-2

Мюнхен

Ето един чудесен пример как тънките сметки в крайна сметка излизат криви. Lufthansa кацат на централното летище, докато low-cost компаниите кацат в Меминген, при това, в доста по-неудобно време. И като се сложи всичко на масата, low-cost дори излиза с левче по-скъпо. Ние не бихме се лишили от комфорта на Lufthansa за левче. Точка за full service.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 6-3

Париж

Френската столица? Градът на любовта? Не и ако летите с WizzAir и кацнете в Бове, на 100 км от Париж. Ако летите с Air France, разликата в крайната цена след скъпия трансфер е отново левче, което не си струва неудобствата. И ако не бяха надутите цени на Bulgaria Air, full service щяха да спечелят точка. Но правилата са си правила, а и без голям багаж Париж излиза два пъти по-евтино с WizzAir. Точка за low-cost.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-3

Рим

Вечният град може да бъде достигнат чрез четири компании и конкуренцията е голяма. Всички цени на RyanAir бяха 73 лв., а Alitalia предлага смешната цена от 63 лв., ако резервирате половин година напред за януари. Крайната цена на Alitalia също е по-ниска от тази на RyanAir и по нашите правила това означава две точки за full service.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-2

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-5

Тел Авив

Не всички дестинации са на запад и най-големият град в Израел е един чудесен пример, до който можете да достигнете както с нискотарифната WizzAir, така и с full service компаниите Bulgaria Air и El Al, която отвсякъде си е „високотарифна“. И все пак, като осредним нещата, виждаме, че full service излиза по-изгодно с 4 лв. и много повече комфорт.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-6

Франкфурт

За финал – още една немска дестинация, в която виждаме двубой между два символа – на висок клас (Lufthansa) и на ниски цени (WizzAir). Но се оказва, че ако сте достатъчно предвидливи, с Lufthansa може дори да ви излезе по-евтино 155 vs. 170 лв. А ако започнете да добавяте екстри на WizzAir, средната цена на Lufthansa става точно 100 лв. по-ниска. Финалната точка отива при Lufthansa.

UPDATE: Bulgaria Air също обслужва тази дестинация, но това някак ни е убягнало. За съжаление, няма как да я включим в класирането за Франкфурт, защото цените на билетите се изменят с минути и не би било коректно да гледаме настоящите цени с една седмица по-късно. Извън протокола, към дата 28.06 и трите цени на Bulgaria Air са 217 лв. + 17 лв. за трансфер = 234 лв. крайна цена, което дори е по-евтино от Lufthansa. Т.е. и със, и без Bulgaria Air получаваме:

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-7

Краен резултат: 7-7

Оказва се, че ниските цени на нискотарифните компании са само привидно такива. И числата го доказват. Да, ако сте студент, който дебне промоциите и няма нищо против да си вземе раницата и нищо друго, да стои гладен и свит на кълбо за няколко часа, след което да пътува още два часа до центъра на града, към който се е запътил, в повечето случаи low-cost компаниите са правилният избор. Но ако имате деца, повече багаж и планирате пътуванията си отрано, full service компаниите обикновено ще ви дадат същата, че и по-добра цена от low-cost алтернативите!

Крайният резултат го казва и без думи – няма универсално решение за най-изгоден полет, просто трябва да проверите всички опции и да го прецените…

Дано тази статия ви е била полезна. А ако възнамерявате да пътувате, може да прочетете какъв куфар да си вземете, както и да хвърлите око на нашите 12 съвета за пътуване с деца или 10-те ни съвета за почивка.

Материалът Low-cost vs. Full Service: по-евтини ли са всъщност нискотарифните полети? е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Тези от вас, които прекарват лятната си почивка в Гърция, вероятно знаят, че доста участъци от магистралите са платени. Toll-таксите стандартно са 2,40 EUR (има по-ниски и по-високи) и една такава, която няма как да пропуснете, е още веднага след преминаването на ГКПП Кулата…

Но в повечето случаи имате избор:

Опция 1. Магистрала

Хубав (не винаги), широк, прав път, по-висока скорост, но се плаща (само в брой на доста места) и е скучно.

Опция 2. Заобиколен път

Хубав (не винаги), по-тесен и криволичещ път, по-ниска скорост, но е безплатно и често е доста по-разнообразно и живописно.

Е, решихме да направим експеримент за Т-образния маршрут с център Солун: Игуменица-Йоанина-Солун-Аспровалта-Кавала-Комотини (източно от Комотини не се плаща) и Солун-Катерини-Лариса-Ламя-Атина. Изчислихме и колко точно пари ще спестите, ако минете по заобиколния път (от-до, според вида гориво и разхода на автомобила ви).

Оказа се, че не навсякъде е добра идея да караш по магистралата, не навсякъде е разумно да кривнеш от нея, а понякога си е въпрос на лични предпочитания…

Комотини – Кавала

По магистралата разстоянието от 94 км се взима за час срещу сумата от 2,40 EUR. Всъщност платената част е приблизително между Комотини и Ксанти, като минавайки през Порто Лагос, разстоянието се увеличава с едва 12 минути и 7 км. А ако крайната ви цел е Керамоти и о. Тасос, разликата практически се заличава. Заобикалянето определено си струва.

Кавала – Аспровалта

Разстоянието от Кавала до Аспровалта е 76 км. Платеният участък от Кавала до Аспровалта може да се заобиколи само с 4 км и 8 мин. повече, при условие, че излезете и влезете по маршрута с. Кипия – с. Мущени. А ако решите да заложите на красивите гледки и минете по крайбрежието, увеличаването на времето е с 15 мин. спрямо магистралата и едва 5 км. С други думи – обиколният път си струва.

Аспровалта-Солун

От Аспровалта до Солун са 85 км по магистралата, или 95 км, ако решите да не плащате и да минете от южната страна на Лъгадинското езеро, през Агиос Василиос. Сметките са тънки, така че вие си преценете струват ли си 10 км и 15 мин. повече за 2,40 EUR. До коя точно част на Солун отивате също може да е нещото, което влияе на решението.

Солун – Йоанина

От Солун до Йоанина (известен още като Янина) ви чакат 261 км. Заобикалянето на магистралата изобщо не си струва – нито финансово, нито като разстояние, нито като времето. Платете си 6 EUR и карайте смело напред.

Йоанина-Игуменица

От Йоанина до Игуменица обикалянето също не си струва. Спестените пари (при това само, ако колата ви е икономична) просто не си струват близо час повече шофиране по планински път, пълен със завои. Да го обобщим – карате ли на запад от Солун – платете си за магистралата.

Солун – Катерини

Да се върнем до Солун и да продължим на юг към Катерини… по магистралата! 1,20 EUR няма как да си струват 40 км и 35 мин. повече.

Катерини – Лариса

Струват ли си повече от час и 23 км удължаване на маршрута за 4 до 6 EUR? Не, ако питате нас, особено знаейки, че магистралата минава по крайбрежието…

Лариса – Ламия

Добре, в този случай магистралата е повече километри (при това – 37!), т.е. обиколният път намалява разстоянието с 1/3, а времето е само 10 минути повече.  На фона на 9,05 EUR пътни такси и спестеното гориво, ще спестите между 11 и 15 EUR. Твърдо за това да минете по заобиколния път – E65 е в чудесно състояние, междувпрочем. Магистралата си струва, единствено ако сте се запътили към Волос или страшно бързате и всяка секунда ви е ценна…

Ламия – Атина

От Ламия до центъра на Атина са 216 км и ще трябва да платите сериозна такса от 12,50 EUR. Но проблемът на заобиколния път не са километрите, а времето – близо два часа повече. Все пак, ако трябва да стигнете до западната част на Атина, разстоянието по заобиколния път може да стане дори по-кратко, а времето за придвижване – същото или поне броени минути, за които toll-таксата да се изплати.

В заключение

Преминаването по магистралата винаги отнема по-малко, т.е. винаги е най-бързият маршрут. Но понякога не е най-краткият и най-изгодният… Пътищата се променят често, така че силно ви препоръчваме Waze – безплатно приложение за мобилен телефон с доста информация за пътната обстановка, по-добро избягване на трафика спрямо Google Maps и възможност да видите алтернативните маршрути със и без такса (използвахме екрани именно от сайта им). Прилагаме и работния Excel + Word, ако на някого му потрябват. Дано публикацията Ви е била полезна и лек път!

Материалът На път в Гърция: По платената магистрала или по заобиколния път? е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

По стечение на обстоятелствата често пътувам в чужбина, освен това съм работодател и служител. Често се налага да отида в командировка, изпратен както от държавни, така и от частни институции…

Има си цяла Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, в която на служителя се дават дневни (за храна, градски транспорт и др. разходи) и квартирни пари (за нощувка)… Всички ставки са описани подробно в Приложение 2 към въпросната наредба (известно с краткото име „Приложение № 2 към чл. 15, ал. 1, чл. 17, чл. 22, чл. 23, ал. 1, чл. 29, ал. 2, чл. 37, ал. 2 и 4 и § 5 от преходните и заключителните разпоредби“), но то, за съжаление, не е обновявано от 2004 г. Четиринадесет години!!! Това е преди да се появят Facebook, YouTube, Windows Vista, iPhone, Xbox 360, двуядрените процесори и птичият грип! Преди България да влезе в НАТО и ЕС!!!

Нещата толкова са се променили оттогава насам, че световният БВП е скочил от 61 до 133 трилиона долара, т.е. повече от двойно (по данни на Международния валутен фонд):

Източник на графиката: //www.google.com/publicdata/explore?ds=k3s92bru78li6_#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=pppgdp&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=world&idim=world:Earth&ifdim=world&tstart=1073599200000&tend=1515448800000&hl=en_US&dl=en_US&ind=false

Източник на данните: http://www.imf.org/

За какво става въпрос? Нека приемем, че съм известен лекар и изследовател, занимаващ се с изследването на Паркинсон, посещаващ Международния конгрес 5-9.10.2018  г. в Hong Kong Convention and Exhibition Centre. Само че най-евтиният хотел в Booking.com, дори с моята Genius отстъпка е 1074 лв. (1599 лв. стандартна цена), т.е. 268 лв. на ден, което пък е почти два пъти над разрешените ми $90 квартирни пари според приложението…

Може би е нужно да спомена, че организаторите препоръчват хотел Grand Hyatt Hong Kong, където нощувката е около 950 лв. Но дори да може да си позволи близо хилядарка на нощ, нашият лекар по закон няма право да харчи повече от $90 и вместо да прекара нощта в ползотворни разговори с колегите си, по закон ще трябва да спи в хотел, който изглежда така:

Подобна е ситуацията и с дневните пари…

Да приемем, че този път имаме командирован в Дубай, ОАЕ. Човекът ни има право на $30, което са 110 дирхама… 110 AED ще му стигнат точно за четири порции пържени картофки в Cheesecake Factory, Mall of Emirates, но, уви, няма да са достатъчни, за да си поръча пържола:

Тъжно, нали? Като добавим карта за градски транспорт (25 AED) и билетчета (3.5-7.5 AED според зоната) и бързо виждаме, че нашият командирован служител, бизнесмен, делегат, професор или каквото решите ще трябва буквално да „оцелява“ нa храна от Макдоналдс. Всъщност, дори там чаша вода струва 3 AED, така че нещата хич не са розови…

А колко трябва да бъдат командировъчните?

Трудно е да се каже… Но със сигурност трябва да се променят. В САЩ имат Office of Allowances, част от Държавния департамент, който определя ставки за различните държави и дори някои по-големи градове. Според тях максималната ставка дневни за София трябва да е $98, а за Пловдив – $60. Тъй като при нас максималните дневни са двойния размер на тези, дадени в приложение 2, лесно можем да сметнем, че нормалните дневни при командировка в София би трябвало да са около 80 лв., а при такава в Пловдив – около 50 лв. Като се замислите, горе-долу толкова са обяд и вечеря в ресторант плюс транспорт от/до гарата/летището. За нас тези командировки са по 20 лв./ден.

От същия източник можем да видим, че към 2018 г. САЩ дават средно $26 повече дневни и $65 повече квартирни пари на ден спрямо 2004 г.  За тези 14 години, най-много са се увеличили ставките за Хонг Конг, Венецуела, Монако, Малта, ОАЕ, Бутан, Нигерия и Малдивите. „Поевтинели“ са най-много Гренландия, Хондурас, Киргистан, Унгария, Гваделупе, Мавритания и Тунис…

Как може да се промени Приложение 2?

Но да се върнем на глобално ниво – като първи източник използвах именно американския Office of Allowance с осреднени резултати от различните градове, а като втори – документ на Европейската комисия и техните ставки при командировка на Consumers, Health and Food Executive Agency.

С осреднените резултати от двата източника (като максималните квартирни са разделени наполовина, за да получим числа, еквивалентни на нашето Приложение 2) и всички валути, конвертирани в EUR спрямо фиксинга на БНБ за 02.01.2018 г. (първия ден на 2018 г.) получаваме следната таблица:

Забележки: Държавите и териториите, отбелязани с * не съществуват в Приложение 2, но могат да бъдат добавени. За САЩ е използван само източник 2, тъй като командировка до САЩ се смята за вътрешна. Всички суми са превалутирани и закръглени нагоре в EUR спрямо фиксинга на БНБ за 02.01.2018 г.. Препоръчаните суми са осреднени, както е описано в статията. Пълната информация е налична в линка по-долу.

Свалете Excel-ски файл с подробни данни.

Според това предложение, средностатистически дневните пари трябва да се вдигнат с 10 EUR, а максималните квартирни – с около 60 EUR, за да се достигнат нормалните нива на командировъчни.

Истината обаче няма как да бъде осреднена – най-трудно ще Ви бъде да си намерите хотел, който се вписва в ограниченията за квартирни пари в Ангола, Бермуда, Обединени арабски емирства, Монако, Сао Томе и Принсипи, Малдиви, Хонг Конг, Йордания, Израел, Макао, Сейшели, Бахрейн, Търкс и Кайкос и Венецуела.

За сметка на това в Португалия, Латвия, Ирландия, Словакия, Литва, Румъния, Босна и Херцеговина, Македония и Естония ще можете да спите в истински палат, спазвайки законовите ограничения.

Ще мизерувате с полагащите ви се дневни, ако сте командировани в някой от по-големите градове на Венецуела, Ангола, Йордания, Бермуда, Сейнт Китс и Невис, Катар, Обединени арабски емирства, Израел, Оман, Джибути, Хонг Конг, Република Конго, Макао, Сингапур, Австралия, Търкс и Кайкос, Сирия, Барбадос, Бахами, Св. Винсент, Сао Томе и Принсипи, Френска полинезия, Суринам, Франция, Бахрейн и мн. др. Включително в България 20 лв. на ден трудно ще Ви стигнат, но това не е част от темата за командировките в чужбина…

Има обаче и няколко дестинации, където ще сте дори на малка „печалба“ от дневни. Това са балканските държави Румъния, Унгария, Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония и Албания, където дневните пари стигат, че и остават. Според статистиката, така е и в Афганистан, Португалия, Унгария и Токелау (автономно владение на Нова Зеландия в Полинезия). За всички останали обаче командировъчните просто не са достатъчно.

А аз се каня да пратя предложението до Министерски съвет, след като чуя и Вашите коментари по темата…

Материалът Дневни и квартирни пари при командировка в чужбина – анализ на това доколко ставките са актуални е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Съвети за напреднали пътешественици за това как да направите самолетните си пътувания по-изгодни

Много от нашите приятели ни питат – как успявате да намерите евтини самолетни билети… Сега ще се опитаме да обясним нещата лесно, ясно и с картинки. За да са по-опростени нещата, ще говорим само за полети, но имайте предвид, че с наземен и воден транспорт възможностите стават много повече. Излишно е да казваме, че всички цени по-долу се променят във времето и са били такива към момента на писане на тази публикация. И тъй…

Полет от А до В

Най-често, когато пътуваме от точка А до точка В, директният полет е най-логичен, най-кратък, но не и непременно най-евтин…

Полет от А до В през Х

Напълно е възможно, минавайки през трето място, полетът ви да е на много по-ниска цена. Да кажем, че искате да пътувате до Киев на 2 юли и да се върнете обратно в София на 6 юли. Най-бързо ще е да ползвате директен полет с украинската авиокомпания Dniproavia, който обаче би струвал 363 EUR. Ако се прекачите през Виена на същите дати и ползвате Австрийските авиолинии, ще платите 151 EUR по-малко, т.е. само 212 EUR двупосочно:

Освен цената, този подход има и друго предимство – ако сте туристически настроени и си оставите 8+ часа престой (ден-два е още по-добре), ще разгледате още един град…

Throwaway Ticketing

Оказва се, че много авиолинии пускат двупосочните си билети по-евтино от еднопосочните… Няма никаква реална логика в това – все едно да отидете в магазина и да видите, че едно кенче бира струва 1 EUR, но пакет от две кенчета е 0,80 EUR = 0,40 EUR/кенче. Дори да хвърлите второто кенче на боклука, първото пак ви излиза много по-евтино. Ето един пример от Lufthansa за полет София-Варшава, в който билетът в едната посока струва 648.17 лв., а билети в двете посоки – 358.51 лв.:

Ето така се появява т. нар. throwaway ticketing, т.е. закупувате си двупосочен билет с ясната мисъл, че няма да го използвате изцяло:

Много компании никак не харесват тази практика, като пишат в правилата си, че да се отказвате нарочно от полет не е редно. В ситните букви на договора ви за превоз вероятно пише едно или повече от следните неща:

• ще ви премахнат от програмите си за лоялност;
• ще ви забранят да ползвате услугите им при редовни нарушения;
• ще ви задължат да платите разликата в цената между еднопосочния и двупосочния билет;
• ще ви съдят.

Или, в примера с кенчето, продават ви кенчето за 0,40 EUR и ви казват, че ако не си изпиете бирата и просто го хвърлите, цената става 1,00 EUR. Истината обаче е, че за 1-2 пропуснати полета на никой няма да му направи впечатление. А ако започнете да го правите редовно, има случаи, в които наистина компаниите са прилагали подобни мерки, но досега никой не е успявал да осъди клиент. Но съм длъжен да предупредя!

Другата, по-важна за мен истина е, че в крайна сметка компаниите сами си го правят. Ако еднопосочният билет струва „хикс“ пари, логично е двупосочният да струва между „хикс“ и „2 пъти хикс“ пари. Защо ли? Ако е повече от „2 пъти хикс“, всеки би си взимал два отделни еднопосочни билета. А ако е по-малко от „хикс“ (както в случая по-горе)? Очевидно ценообразуването им е направено така, че да не губят от двупосочните билети – значи всъщност надуват два-три и повече пъти цените на еднопосочните! И не би следвало да се сърдят, ако ние се възползваме от тази огромна и нелогична разлика. Реално те нямат загуби от това дали ще се качите или не. Напротив – пропуснал полета пътник може да има така или иначе, а ако не се качите, това означава по-лек самолет и по-малко разход на гориво, една свободна седалка (която иначе биха могли да продадат с по-разумна ценова политика), повече място за ръчен багаж на останалите пътници, не плащат летищни такси за вас и др. Ето защо считам, че покупката на самолетен билет би трябвало да дава на притежателя му правото, но не и задължението да пътува. Което си е добър повод да се промени и законодателството в тази посока.

Hidden City

Говорейки са за цени, ето и трикът, наречен „Hidden City“. Да речем, че много ви се ходи в Париж. Тъй като полетите София-Милано са доста и има голяма конкуренция, за да може и Air France да са в играта, предлагат полет София-Милано през Париж на обща цена от 98.82 EUR. Ползвайки същият полет само до Париж обаче, цената е цели 172,40 EUR:

Добре, как да си спестите разликата от 73,58 EUR? Ами правите т. нар. skiplagging или в случая Милано е „hidden city“ – нямате никакво намерение да ходите в Милано, но си взимате полет София-Милано през Париж. Слизате в Париж, оставате си там и се радвате на Айфеловата кула и френската лучена супа:

Много важно е да се споменат следните неща:

• Можете да направите този трик единствено и само, ако сте само с ръчен багаж. Чекираният ви багаж ще си отиде в Милано. Съществува минимален риск да ви накарат да чекирате ръчния си багаж при натоварени полети.
• Съществува и минимален риск полетът ви да бъде отказан или пренасочен. В този случай задължението на авиокомпанията е да ви закара в Милано и тя може да ви „метне“ на полет на друга компания от същия алианс (напр. Alitalia през Рим) и въобще да не стигнете до Париж.
• В общия случай не може да направите трика на места, където се изисква виза, за да останете (например София-Москва-Рига).
• Можете да пропуснете само последния полет. Ако пропуснете първия полет, целият билет изгаря и не можете да ползвате втория…

Трикът Hidden City има и вариант, от който можете да се възползвате предимно в големите градове, където има летища-хъбове. Схемата е тази:

Това е най-сложната в тази публикация схема, така че веднага даваме пример. Да приемем, че живеете в Лондон и много ви се ходи в Токио.

British Airways са решили да конкурират компаниите във Франкфурт и изведнъж се оказва, че двупосочен билет Лондон-Токио е по-скъп от двупосочен билет Франкфурт-Токио. С други думи, за двупосочния билет Лондон-Токио-Лондон ще дадете 1207.44 EUR (=1074.32 GBP), а за целия маршрут Франкфурт-Лондон-Токио-Лондон-Франкфурт – едва 942.79 EUR, т.е. разлика от 264.65 EUR.

Тъй като ако пропуснете Франкфурт-Лондон, целият ви билет ще изгори, се налага да вземете и евтин билет Лондон-Франкфурт (с друга компания). За щастие, Ryanair летят предишния ден от Лондон до Франкфурт само за 32.92 EUR:

Така реално правите 4 от 5-те закупени полета (Лондон-Франкфурт-Лондон-Токио-Лондон и пропускате Лондон-Франкфурт) вместо логичните два (Лондон-Токио-Лондон), но си спестявате едни 231.73 EUR. Ограниченията, за които казах, важат и тук.

Сами се досещате колко неоптимално е това от гледна точка на разходи за наземно обслужване, гориво, поддръжка на самолетите и опазване на околната среда. Нищо не може да ни убеди, че четири полета излизат на компанията по-евтино от два… но когато ценовата политика на авиокомпаниите е такава, това е положението.

Back-to-Back

Ето нещо, с което нямате никакъв проблем, ако ви се налага да пътувате поне два пъти до дадена дестинация двупосочно – не противоречи на ничии правила.

Да приемем, че трябва да отидем някъде след три дни, да се върнем за следващия уикенд и знаем, че ще ходим там пак за няколко дни след два месеца, с други думи имаме полети в следния хронологичен ред:

• Полет 1: от А до В;
• Полет 2: от В до А;
• Полет 3: от А до В;
• Полет 4: от В до А.

Логично е да си вземем два двупосочни билета А-В-А: един за полети 1 и 2 плюс още един за полети 3 и 4. Но може да се окаже, че е по-изгодно да вземем двупосочен билет А-В-А за полети 1 и 4 и двупосочен билет В-А-В за полети 2 и 3:

При това може да използваме както една и съща, така и различни компании за всеки от двупосочните билети.

Ето един пример – искаме да отидем до Мюнхен на 5 юли, да се върнем на 8 юли, пак да отидем на 12 юли и да се върнем в София на 15 юли (уточнение: приемаме, че летище Меминген си е Мюнхен). Ако вземем първите два полета с Lufthansa, а вторите два – с Ryanair, билетите ще ни струват 799 лева, заради скъпия полет на 15 юли. Ако направим обаче двупосочния полет с Lufthansa да е 8 и 15 юли, а с Ryanair вземем Мюнхен-София-Мюнхен на 8 и 12 юли, цената става 555 лв., или спестявате 244 лева!

Back-to-Back с Throwaway Ticketing

Можем да станем и по-брутални и да съчетаем двата трика – да приемем, че цената при отиване е много добра, когато си вземем двупосочен билет. Но добавим ли датата на връщане (напр. по празници като Великден или Коледа), става много скъпо. Тогава взимаме двупосочен билет за евтина дата на връщане (без да ползваме връщането) и си взимаме по-евтин еднопосочен полет с друга авиокомпания за връщане – на датата, която ни трябва.

Или, още по-брутално, но и изключително рядко срещано като цени: едната компания предлага евтини двупосочни полети за едни дати, другата – за други. Правим комбинация от два двупосочни билета, за да реализираме само едно двупосочно пътуване:

Още няколко съвета

Искаме да ви споделим и още няколко ценни съвета, които сме открили във времето:

Идеалният момент да резервирате евтини самолетни билети е късно вечер!

Никой не резервира билети в три през нощта… Добре, де, почти никой. Но ако вие го направите, почти сигурно е, че цените в полунощ, когато всички спят, ще са същите и в четири сутринта… Така че това е доста добър момент да проучвате вариантите и да направите резервация, особено ако е през различни авиокомпании.

Проверете всички варианти!

Добавете близките летища – например, ако летите от София, помислете дали може да включите Пловдив и Бургас, а защо не Ниш и Солун. Ако летите до Мюнхен, кацайки в Меминген, Аугсбург, Инголщад или Залцбург може да ви спести значителни средства. Можете ли да промените плановете си с 2-3 дни? Можете ли да пътувате през трета точка и да останете там 1-2 дни? Еднопосочно или двупосочно е по-изгодно? Проучването на тези опции отнема доста време, но пък си струва…

Ако ще правите throwaway ticketing или hidden city, не използвайте картите си за лоялност!

Картите за лоялност дават възможност на авиокомпаниите по-лесно да проследят поведението ви и ако не са доволни от това, което правите, да ви премахнат от програмата си за лоялност.

Също така препоръчваме да ползвате kiwi.com – те предлагат да си запазите полет, като имат гаранция при свързващи полети на две различни компании, а ако ползвате throwaway ticketing или hidden city, предлагат и безплатна правна защита, в случай, че авиокомпаниите ви направят проблем.

Резервирайте в правилния момент!

Има голямо значение кога точно ще си закупите билет. Основното правило е „колкото по-рано, толкова по-добре“, но невинаги е точно така – всичко е въпрос на това каква разлика се е е получила между прогнозните и реалните покупки. Една от най-добрите услуги, даващи прогнози за цени на полети е тази на hopper.com, която освен, че дава календар с цените, прави доста сполучливи прогнози какво ще се случи в бъдеще:

Може би ще ви е интересно и че основната част от енджинът на Hopper се прави в България…

Проверете на няколко различни сайта!

Различните сайтове имат различни алгоритми, обновяват се по различно време и в различен интервал, използват различни енджини, така че е възможно да ви генерират различни възможности за полети. Изпробвайте всичките:

• kiwi.com – любимият ни сайт, който дава възможности за полети с hidden city и throwaway ticketing, може да се застраховате при свързващи полети на различни компании, а има и nomad-режим, с който посочвате много дестинации и услугата намира най-добрия маршрут – скролирайте до края на страницата, за да видите най-добрите оферти от тях към момента;
• Skyscanner – известният консолидатор (не предлага директна резервация, а ви препраща към такива сайтове), сред чиито предимства е търсене на автомобил под наем и много други гъвкави опции… а, да – техният енджин също се разработва в България;
• Google Flights – Google си е Google, връща резултатите изключително бързо, цените са в реално време, има абонамент за проследяване на цени и пълна интеграция с Google-акаунта ви. Подобно на hopper, Google Flights казват кога е добър момент да си купите билет, но си мълчат, ако очакванията са цената на билета да падне.
• Kayak – много добър енджин за намиране на изгодни „далавери“ (функцията се нарича Kayak EXPLORE). Интегрира се чудесно с GMail и може да направи план на пътуването ви, дори да не book-нете с тях. И често показва на кой гейт е полетът и дали закъснява преди да го обявят по таблата на летището! Предлага и пакети с наем на автомобил, хотел и дори корабен круиз. Препоръчваме ви KAYAK с две ръце.
• Expedia – много са известни, но досега не ни се е случвало да си вземем билет през тях, нито пък да ни дадат по-евтин полет от останалите.

Разбира се, има още стотици, дори хиляди подобни сайтове. Ако някой ни впечатли, ще го добавим в този списък във времето. А ако пък вие сте се впечатлили, напишете ни в коментар от какво и защо…

Вижте пакетните цени!

Много вероятно е да ви бъдат предложени по-добри условия, ако си вземете полети, хотел и автомобил от едно и също място – агенция или посредник, отколкото когато резервирате поотделно. Проучете пакетните оферти!

По възможност пътувайте само с ръчен багаж!

Това ще ви даде много възможности за бърз и лесен трансфер, както и напълно да се възползвате от споменатите по-горе трикове. Полетите само с ръчен багаж са и много по-евтини!

Осигурете си достатъчно време за трансфер!

Полетите закъсняват, по летищата стават забавяния, особено ако трябва да се прехвърляте от един огромен и непознат терминал на друг, още по-огромен и непознат терминал… Препоръчваме да си осигурите поне 60 минути за трансфер между полетите, а ако са с различни авиокомпании – 90 минути и повече!

Прочетете останалите ни съвети!

Ето и още няколко неща, които ще Ви бъдат от полза, ако решите да пътувате:

• Low-cost vs. Full Service: по-евтини ли са всъщност нискотарифните полети?
• На екскурзия с деца: 12 съвета за по-приятно прекарване
• На екскурзия: сами или с организирана група
• Седем неща, които е добре да вземем по време на екскурзия
• От София до Белгия и Нидерландия и обратно за 37 EUR! Бюджетният маршрут Шарлероа-Брюксел-Антверпен-Айндховен
• Кола под наем? 10 съвета при наемане на автомобил
• Багаж за пътуване – какъв куфар да вземем?
• Кога да вземете отпуск

Дано сме ви били полезни! До нови срещи (и дестинации)!

Материалът Евтини самолетни билети: варианти и трикове, за които авиокомпаниите не искат да знаете е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.